Можем да спестим от оптимизация на радиоразпръскването, каза генералният директор на БНР Милен Митев

Има една мярка, която бихме могли да имплементираме почти веднага, без това да изисква първоначална инвестиция, и тя е свързана с оптимизация на радиоразпръскването. Това каза генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев по време на заседание на парламентарната комисия по културата и медиите днес. Пред народните представители той даде информация относно актуални проблеми в дейността на радиото.
Днес служители на БТА, БНР и БНТ протестираха с искане за повишаване на заплатите с минимум 15 процента. Протестът бе с наслов „Трудът в медиите има стойност". 
„В момента цялата страна се покрива със сигнал от програмите на БНР от УКВ предавателна мрежа. Има обаче и един останал предавател, който излъчва на средни вълни от Видин, който само той струва на бюджета на радиото 1 600 000 лева на годишна база“, каза Митев. Допълни, че този предавател се явява дублиращ на УКВ мрежата. 
Генералният директор на БНР обясни, че финансирането на обществените медии се случва директно с трансфер от държавния бюджет. „Към момента този трансфер се определя на базата на норматив за час програма, определян с постановление на Министерския съвет всяка година. Проблемът е, че на практика никога не е правено изчисление колко реално струва един час програма на националното радио и националната телевизия, а всъщност този норматив се определя от възможностите на държавния бюджет по обратен ред“, посочи Митев.
Той отбеляза, че би искал да направи анализ, на базата на който през следващата година да се мисли за структурни реформи в програмите на радиото. „Това, което бих искал да направя, тъй като една изключително логична мярка се оказва, че досега, всъщност, никога не е била правена в радиото, а именно да се вземе лицензията на всяка една програма и да се направи анализ за това колко и какъв тип специалисти са необходими, за да се изпълнява тази лицензия“, посочи той.
По думите му този анализ ще даде информация с колко хора най-малко биха могли да се изпълняват задълженията на БНР по лицензия. „Говорим за анализ към сегашната мисия, ако не я променяме, дали може да се изпълнява и с колко по-малко хора може да се изпълнява. Ако говорим за преформатиране на мисията, това е вече един много по-мащабен разговор“, каза Милен Митев.
Той определи като един от основните проблеми, водещ до числеността на служителите в момента, непрекъснатата работа на радиото. „Работим и събота, и неделя, работим и на национален празник. Често пъти на национален празник дори работят повече хора, отколкото в обичаен работен ден. За миналата година около половин милион лева са само допълнителните възнаграждения, които сме изплатили за работа на национални празници“, посочи генералният директор на БНР.
Милен Митев отбеляза, че част от медийните услуги на радиото имат не толкова икономически смисъл, колкото обществен. „Поради това очевидно е, че добрите мениджърски решения биха били едни, но невинаги са приложими директно по отношение на обществените медии“, каза той. Добави, че ако се говори за пълно закриване и приключване на предоставянето на дадена услуга от страна на общественото радио, със сигурност, освен анализ, би било добре да се направи и някакъв вид обществена дискусия относно ползите за обществото от тази услуга.
Председателят на комисията по културата и медиите в Народното събрание Тошко Йорданов („Има такъв народ“) посочи, че ще проведе разговор с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) относно предавателя, който излъчва на средни вълни. Според него парите, искани от служителите на БНР за заплати, няма да бъдат получени от бюджета сега.
Йорданов отбеляза, че според негови груби изчисления от оптимизации БНР може да спести 5 320 000 лева. „Радио „София“ има също толкова функция, колкото някои от каналите на БНТ, тоест – почти никаква. Тъй като програма „Хоризонт“ така или иначе покрива практически София със софийски новини, тъй като в София са националните новини. И радио „София“ само по себе си е много спорно каква му е функцията“, каза председателят на комисията. По думите му оптимизации може да се направят още от смесения хор на БНР, българската секция на радио „България“, регионалните програми. Йорданов призова генералния директор на БНР, както и генералния директор на Българската национална телевизия Емил Кошлуков да отговорят до няколко дни какви оптимизации могат да бъдат направени в двете медии.
Бих казал, че аз ако се върна назад в моя живот, функцията, която БНР изпълнява, никога не е била толкова важна, предвид потока от хибридна информация, с който сме залети, предвид тоталната липса на контрол в социалните мрежи, където хората прекарват страшно много време и предвид факта, че БНР изключително успешно в последните години навлиза в дигиталния свят, каза по време на заседанието Манол Пейков (ПП-ДБ). Според него с решения „на парче“ не могат да бъдат решени проблемите на медия като Българското национално радио.
Според Любен Дилов (ГЕРБ-СДС) спешно трябва анализ на структурата, която по думите му е наследена от повече от 30 години и никога не е била оптимизирана. „Впрочем, подобна е ситуацията и в БНТ“, каза той. „Повечето обществени радиостанции и телевизии в Западна Европа се издържат от фондове. Те не са на пряко държавно финансиране. Тук политическата класа, или както и да я наречем, на България катастрофира в опита си да произведе такъв фонд. И с всяко навлизане в модерността той става все по-голям мираж, защото вече дори нямаш на база на какво да го форматираш, да го определиш. Освен да въведеш пряк данък“, каза Дилов. 
Искра Михайлова („ДПС – Ново начало“) каза, че се присъединява към апела за един много прецизен анализ, който е необходим колкото се може по-бързо. Ние сме в същото състояние в абсолютно всички културни институции и институти в България, посочи тя. Според нея е наследен начин на управление, който само натрупва и надгражда и никога не се отказва нито от функция, нито от брой щатен персонал. Оптимизацията е абсолютно необходима, без обаче да се накърняват основните функции на обществената медия, добави Михайлова.
„Аз съм напълно съгласен, че генералните директори трябва да отговорят не просто по тези предложения, а в много спешен порядък да предложат мерки“, каза Тома Биков (ГЕРБ-СДС). Според него структурната промяна на радиото и телевизията минава през приемане на нов закон за радио и телевизия. „Какъв е начинът на финансиране на тези медии? Той е час програма. Значи може да произвеждаш глупости, те може да са обществено полезни, може да не са обществено полезни, може всичко да правиш вътре. Важното е да има час, да върви програмата“, отбеляза той, като припомни, че има предложение финансирането на обществените медии да се осъществява на база на тяхната мисия.
Хюсеин Хафъзов („ДПС – Ново начало“) отбеляза, че комисията поставя задача на генералния директор на БНР да се самоанализира. „Ако дотук той вече няма някакви виждания, някакви предложения, и за десет дена, и след три месеца може ли да даде решения или да предложи решения. Наясно сме, че този анализ, който изискваме, няма как да се случи и отвън – тоест, одиторска фирма или някаква друга организация, институция, която да ги наблюдава, да ги анализира“, посочи Хафъзов.
Ангел Янчев („Възраждане“) отбеляза, че „БНР е водещата, след БТА, обществена и национална медия“. И вие сте стигнали дотук с тази десетилетна структура, с тези сгради, с този хор, с този оркестър, с този щат, каза той. Янчев посочи, че освен народен представител, е слушател на Националното радио. „Поздравявам ви за това, което правите. Продължавайте да го правите. Пари има, актуализация на държавния бюджет може да се направи, задължително ще се направи. Не става дума за милиарди“, каза той.
Народни представители, сред които Манол Пейков, Тома Биков и Костадин Хаджийски от „Величие“ говориха за предложението на Тошко Йорданов за оптимизация на смесения хор на БНР. Според Пейков ролята на хора е да записва, не да прави участия. Тома Биков отбеляза, че е на мнение, че съставът трябва да бъде запазен като структура. Костадин Хаджийски го определи като „културно богатство“. „За да има такава разлика между симфоничния оркестър и смесения хор, значи или мениджмънтът нещо не е наред, или диригентът. И може много бързо да решите проблема“, посочи Хаджийски.