Националният музей на образованието (НМО) в Габрово съхранява не просто документи и експонати, а живата памет на поколенията, защото народ без памет няма как да върви напред. Това каза директорът на музея Любка Тинчева при представянето на майския брой на списание ЛИК на БТА, озаглавен „Българският светилник“ и посветен на българските химни и на химна на просветата „Върви, народе възродени“.
Тинчева подчерта, че участието на Националния музей на образованието в изданието е признание за дългогодишната мисия на институцията да съхранява и популяризира българската просветна и културна история.
„Всяка нация изгражда своята идентичност чрез символи – герб, знаме и химн. Училищните символи също създават чувство за принадлежност и общност. Те отразяват стремежа на българите към свобода, прогрес и знание“, посочи тя.
По думите ѝ училищният химн е много повече от тържествена песен. Той е духовна визитна картичка и музикално сърце на всяко училище, невидим мост между миналото и бъдещето, който обединява ученици, учители и родители.
„За децата химнът е първият съзнателен урок по принадлежност към общност. Когато го пеят заедно, те усещат, че са част от нещо по-голямо. Тази емоция остава с тях през целия живот“, каза директорът на музея.
Според нея традицията на училищните химни има дълбоки корени в епохата на Българското възраждане. Тогава училището не е било само място за придобиване на знания, а храм на просветата, крепост на българския дух и алтернатива на липсващата държавност.
Тинчева припомни, че първите български химни, посветени на науката и образованието, се появяват в град Елена още в средата на XIX век. Сред техните автори са просветителят Сава Доброплодни, Иван Момчилов, Йордан Ненов и Иван Кършовски.
Най-успешният и всенародно признат химн обаче остава „Върви, народе възродени“. На 15 април 1892 г. Стоян Михайловски завършва стихотворението „Кирил и Методий“, започващо с думите „Върви, народе възродени“. Десет години по-късно, през май 1901 г., Панайот Пипков създава музиката към текста в Ловеч.
„Генетичната енергия на тази песен извира именно от класната стая. Тя се превръща в общонароден химн на българската просвета и на славянските първоучители“, отбеляза Любка Тинчева.
По думите ѝ всяка година на 24 май песента оглася училищни дворове и площади в цялата страна, пораждайки чувство за гордост, приемственост и уважение към учителите, науката и писмеността.
В изложението си директорът на Националния музей на образованието обърна специално внимание на Националната Априловска гимназия в Габрово – наследник на първото новобългарско светско училище, основано през 1835 г. по инициатива на Васил Априлов.
Тя разказа за мащабното честване през 1925 г. на 50-годишнината от дипломирането на първия випуск на гимназията. Кулминацията на тържествата настъпва на 12 юли същата година в присъствието на цар Борис III, княгиня Евдокия, министър-председателя Александър Цанков и редица държавници.
Именно тогава е създаден юбилейният химн „Жреци на светлината“ с текст на Недю Чубенов и музика на Димитър Лазаров.
„Самото заглавие обединява всичко, което символизира българското образование. Училището не просто дава знания – то посвещава младите хора в служба на истината, науката и напредъка на нацията“, посочи Тинчева.
Тя припомни и че през 1935 г., при отбелязването на 100-годишнината от създаването на Габровското училище, е създаден химнът на Васил Априлов. Музиката е дело на композитора Добри Христов, а текстът – на Стефана Цънкова-Стоянова.
Според директора на музея произведението е сред най-силните символи на Априловската гимназия и до днес напомня, че светлината на просвещението, запалена от Васил Априлов, не угасва.
В изказването си Любка Тинчева припомни и факта, че възпитаник на Априловската гимназия е Цветан Радославов – авторът на песента „Горда Стара планина“, която по-късно става основа на националния химн „Мила Родина“.
Тинчева отбеляза, че и днес редица габровски училища създават свои химни. Сред тях са Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“, което от миналата година има собствен химн, както и Начално училище „Васил Левски“.
По думите на Тинчева въпреки динамичните промени в ценностната система на младите хора в епохата на дигитализацията, училищните химни продължават да изпълняват незаменима социална и възпитателна роля.
„Те са емоционалната котва на младостта. Свързват уплашения първокласник, който за първи път прекрачва училищния праг, със зрелостника, който крие сълзите си на изпращането. Те обединяват поколенията“, каза тя.
Любка Тинчева подчерта, че документите и музикалните произведения, съхранявани във фондовете на Националния музей на образованието, показват, че училищата не са само класни стаи, учебници и оценки.
„Те са кауза, история и споделена емоция. Докато в училищните дворове продължават да звучат тези вдъхновяващи песни, можем да бъдем сигурни, че стремежът към просвета остава непрекършен, а паметта за миналото – будна и жива“, заяви директорът на Националния музей на образованието.
В заключение тя посочи, че дълг на музея е да популяризира богатото културно и образователно наследство, което съхранява.
„Ние сме живата памет на поколенията. Един народ без памет няма как да върви напред“, каза Любка Тинчева.