Документална изложба, която разказва за наследството на академик Петър Динеков, бе открита във фоайе „Изкуствотека“ на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив.
Експозицията от 14 пана представят хронологично професионалния живот на акад. Динеков. Тя беше открита от директора на Пловдивската народна библиотека Димитър Минев, доц. Мая Иванова от Кирило-Методиевския научен център и архивиста Димитър Севов.
По думите на доц. Иванова чрез изложбата стават видими интелектуалните процеси, причислили нашата интелигенция към европейската в онези години. Тя посочи, че в началото може да се види времето на ученическите години на Петър Динеков, когато той завършва Трета мъжка гимназия в София през 1929 година - една от важните гимназии в града, която са завършили много от следващото поколение интелектуалци. От 1929 година до 1933 година е следващото табло, в което е представено студентството на Петър Динеков в Софийския университет и неговите учители – проф. Йордан Иванов и проф. Александър Теодоров Балан. Разказът продължава хронологично и представя времето, в което той е специализант в Полша, във Варшава и в Краков до 1936-1938 година, когато се връща в България и е в Пловдив. След 1939 година свързва своя професионален живот със Софийския университет и с три института на Българската академия на науките, разказа доц. Иванова.
„Акад. Динеков е един представител на ХХ век в пълния смисъл на думата. Много важен участник в тази изложба е времето“, каза още тя. Таблата не са именувани, нямат своите вътрешни заглавия, информацията на тях е разделена времево, обясни доц. Мая Иванова от Кирило-Методиевския научен център.
Тя отбеляза, че е изключително благодарна на Народна библиотека „Иван Вазов“, че започва новата 2026 година именно с тази изложба, която е съвместна с Централен държавен архив – София, където се пази личният фонд на академик Динеков.
Академик Петър Динеков е една от емблематичните фигури в българската хуманитаристика на 20-и век и е тясно свързан с Пловдив. Преподавал е в католическия колеж „Свети Августин“, а след смъртта му по негова воля личната му библиотека от 14 296 заглавия става част от Народна библиотека „Иван Вазов‘‘.
Богатата колекция става основа на създадения през 1995 г. специализиран кабинет, понастоящем „Читална зала 2“, в който могат да работят учени, преподаватели, студенти и граждани. За да бъде достъпна личната библиотека за всички, тя е каталогизирана в електронна база данни, припомни директорът на НБ „Иван Вазов“-Пловдив Димитър Минев.
Акад. Петър Динеков (17 октомври 1910 – 22 февруари 1992) е роден в село Смолско, Софийска област. След като завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1933), той специализира във Варшава (1934 – 1935) и в Ягелонския университет в Краков през 1935 година. От 1936 до 1938 година е учител по български език във Френския колеж в Пловдив. От 1938 година, когато става асистент в Катедрата по славянски езици в Софийския университет, Петър Динеков започва разностранна научна дейност. През 1941 година е избран за доцент, а четири години по-късно и за професор в Катедрата по българска литература, на която е дългогодишен ръководител (1960 – 1979). Чете лекции по история на старата българска литература (1941 – 1979), история на българската литература през Възраждането (1944 – 1979), български фолклор (1945 – 1979) и история на руската и полската литература (1944 – 1945).
Проф. Динеков ръководи и Секцията по българска литература до Освобождението в Института за литература при БАН (от 1948 година), директор е на Института за фолклор при Академията от основаването му през 1973 година, а от 1980-а и на Кирило-Методиевския научен център при БАН, който и днес продължава делото на големия учен и неговите колеги и сътрудници. Член-кореспондент на БАН от 1947 година и академик от 1966 година, а от 1955 година е член на Международния комитет на славистите. В периода 1962 – 1964 година е заместник-ректор на Софийския университет. Особено активен живот има и „Кръжокът на проф. Динеков“ по старобългарска и възрожденска литература и по български фолклор, който той води от 1952 година до пенсионирането си като професор в Софийския университет. От този кръжок излизат мнозина от най-добрите изследователи от следващата генерация в областта на старобългаристиката, фолклористиката и историята на възрожденската литература. През 1972 година акад. Динеков е удостоен със званието народен деятел на културата.
Сред многото периодични издания, на които сътрудничи, са вестниците „Литературен глас“, „Литературен фронт“, „Вестник на жената“, списанията „Глобус“, „Българска мисъл“, „Златорог“, „Славянски глас“, „Септември“, „Литературна мисъл“ и др. Под негова редакция и с негови предговори и коментари излизат отделни издания и/или събраните съчинения на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Петко Славейков, Иван Вазов, Любен Каравелов, Райко Жинзифов, Нешо Бончев, Христо Ботев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Йордан Йовков, както и произведения на полските класици Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки, Болеслав Прус, Юлиан Тувим, Владислав Броневски, Мечислав Яструн, Константин Галчински и др.
Той е един от най-изявените специалисти по старобългарска литература. Значителна част от изследванията му са посветени на дейността на славянските първоучители Кирил и Методий и техните ученици. В научните си студии той разглежда въпросите за предисторията на славянската писмена култура и зараждането на българската литература, занимава се с произхода и културно-историческото значение на първобългарските надписи.