Дори ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса може да не е достатъчно за спасяване на криосферата, предупреждава учени

Mежду 2000 и 2023 г. светът е загубил около 5 процента от ледниковата си маса, а някои региони, като Кавказ и Централна Европа, са загубили една трета или повече. Това посочи Джеймс Къркъм, главен  учен в групата „Амбиция за топящия се лед“ (AMI), на събитие, част от програмата на климатичната конференция на ООН КОП30, която се провежда в Белем, Бразилия.
Всяко затопляне на климата с допълнителен 0,1 градус по Целзий води до приблизително 2 процента по-голяма загуба на ледници. Около половината от ледената маса в света може да изчезне при сценарий на затопляне на планетата от 3 градуса по Целзий до края на века, докато ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий би могло да съхрани до два пъти повече лед в глобален мащаб и до 25 пъти повече в някои региони, посочи той. 
Бил Хеър, основател и изпълнителен директор на „Клаймът аналитикс“ (Climate Analytics) обаче предупреди, че може би вече не е реалистично да се мисли, че все още е възможно затоплянето на планетата да се ограничи до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха. С безпрецедентни усилия обаче може би е постижима целта за 1,7 градуса по Целзий, отбеляза ученият. По думите му това би изисквало постепенното прекратяване на използването на въглища до 40-те години на настоящия век, отказ от природния газ до 50-те години и от петрола до 260-те години, като същевременно агресивно се намаляват емисиите на метан в енергетиката и земеделието.
Преминаването на прага от 1,5 градуса увеличава вероятността за задействане на необратими критични процеси в криосферата, подчерта той. 
За ледниците на Гренландия и Антарктида обаче т. нар. „безопасен“ праг за затопляне на климата е 1 градус по Целзий, което означава, че дори лимитът от 1,5 градуса е твърде висок, каза Крис Стоукс, професор по глациология в Университета Дърам, Великобритания. 
Текущите прогнози сочат като най-вероятен сценарий затопляне на климата на планетата ни с 2,5-2,9 градуса по Целзий, което прави практически необратимо покачването на морското равнище с няколко метра през следващите векове. По думите му политиците трябва да се подготвят за значително повишаване на морското ниво независимо от краткосрочните съкращения на емисиите.
Топенето на ледниците вече оказва влияние върху живота на общности от целия свят, отбелязаха учени, участващи в панела. 
Две страни - Венецуела и Словения - вече са загубили всичките си ледници, макар този факт все още да се оспорва в хода на климатичните преговори, посочи Пам Пиърсън, директор на Международната климатична инициатива за криосферата (ICCI), признавайки, че науката за ледената покривка на Земята често остава пренебрегвана в преговорите. 
В Бангладеш топенето на хималайските ледници, комбинирано с покачването на морското равнище застрашава близо 180-те милиона жители на страната, посочи А.К.М. Саифул Ислам, водещ автор на Седмия оценъчен доклад на Междуправителствена експертна група по климатични промени (IPCC) и професор в Университета по инженерство и технологии на Бангладеш (BUET). По думите му властите, натоварени с планиране на градската среда, са неподготвени да се справят с подобни каскадни рискове. 
От Андите Луис Даниел Лямби, координатор в Консорциума за устойчиво развитие на андийския екорегион (CONDESAN), обясни, че загубата на тропически и субполярен лед има както дълбоки екологични, така и културни последици. „Еквадор без ледници е почти немислим“, каза той, отбелязвайки, че ледниците са част от културната тъкан на страната.
Покачването на морското равнище изтрива не само земя, но и култура, история и социална сплотеност. Тези неикономически загуби трябва да бъдат отчитани в борбата с климатичнината криза, допълни Хеър.
Човешкото измерение - истории, памет и култура - може да бъде най-мощният начин да се предаде мащабът на това, което губим, допълни Стоукс, призовавайки учените да свързват научните доказателства с човешкия опит.