Доц. Мартин Ралчев – носител на наградата „Питагор“ за млад учен: „Науката е пътят, по който мечтите се превръщат в технологии“

„Науката е пътят, по който мечтите се превръщат в технологии, а технологиите – в сигурност и бъдеще“, коментира пред „Аз-буки“ доц. Мартин Ралчев – носител на наградата „Питагор“ на МОН за млад учен, която получава в края на 2025 г.
Споделя, че приема отличието като признание за изследователската си работа и оценка за усилията на екипа, с който има привилегия да работи. И добавя, че наградата не е крайна цел, а силен мотивиращ фактор да продължи своите търсения.
Научната и проектна дейност на доц. Ралчев е насочена към разработването на автономни роботизирани системи, мултисензорни платформи и интелигентни инженерни решения, предназначени за критичната инфраструктура и високотехнологични приложения.
Основен акцент в момента е участието му в ключовия за Европейския съюз проект „Квазар“ за квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска с ръководител акад. Чавдар Руменин. В рамките на Проекта доц. Ралчев работи по интегрирането на роботизирани и сензорни системи с квантови комуникационни решения за изграждане на устойчива и надеждна среда. Разработва и чувствителни сензори и интелигентни измервателни устройства, които намират приложение в индустриалната автоматизация, навигационните системи, медицинските технологии, както и в комплексни роботизирани платформи.
„Стремя се да съчетавам фундаменталните изследвания с приложната насоченост. Вярвам, че истинският принос на една научна разработка се измерва с реалното ѝ въздействие, възможността да подобри процеси, да създаде безопасни и ефективни решения“, разказва доц. Ралчев. 
Заедно с екипа, с който работи, разработват безжични модули към мултисензорни системи, които да бъдат внедрявани в критичната инфраструктура. 
„Под критична инфраструктура се разбират язовирни стени, виадукти, мостови конструкции, минни галерии, ПАВЕЦ, ВЕЦ, ТЕЦ и АЕЦ. Това са стратегически компоненти и трябва да се направи възможното да се избегнат нежелани разрушителни процеси. С този сензор локализираме „сърдечния ритъм“ на съоръжението. Когато има вибрации, пукнатини, когато има някакво несъответствие в конструкцията, всичко това пристига при нас като информация. Много се надявам наш партньор да бъде държавата, тъй като критичната инфраструктура засяга основно сигурността на страната“, уточнява младият учен.
Ефективността и приложимостта на подхода „изследване на нехомогенни структури със сензори за наночастици“ е потвърдена експериментално, като учените са извършвали измервания на вибрациите на мостови конструкции в страната. Предвижда се тестовете да бъдат провеждани в период от една година, тъй като е необходимо системно наблюдение на влиянието на температурните вариации през всички сезони. 
Върху функционирането и точността на тези сензори въздействат множество фактори, поради което пред изследователите стои задачата да разработят механизми за тяхното компенсиране и неутрализиране. Целта е да се гарантира максимална достоверност на измерванията.
Към момента доц. Ралчев и екипът му провеждат тестове със сензор, разработван по проекта „Квазар“, като данните се наблюдават дистанционно чрез онлайн платформа. Паралелно с това се провеждат контролирани изпитвания в Лабораторията по високи хидростатични и едноосни деформации. При пътуванията си доц. Ралчев използва и мобилен вариант на системата – сензорен модул с приставка тип вендуза, който позволява временно позициониране върху различни инженерни конструкции и събиране на данни. 
„Измерванията са напълно неинвазивни – не се пробива, не се дупчи и по никакъв начин не се нарушава конструкцията. Поставям вендузата върху повърхността на съоръжението и започвам да следя натоварването в реално време“, споделя доц. Ралчев.
Доц. д-р инж. Мартин Ралчев работи в Института по роботика към Българската академия на науките. А научната му дейност е насочена към електроенергетика, роботика, мехатроника, интелигентни мултисензорни системи и приложни инженерни науки. Възпитаникът на Техническия университет в София има 38 публикации, реферирани в Scopus и Web of Science, както и 62 цитирания.
Разработките му носят награда от XVIII национална младежка научно-практическа конференция на ФНТС (2021), награда от конкурса „Предприемачи в науката 2021“, както и най-престижната награда на БАН за млад учен до 30-годишна възраст – „Иван Евстратиев Гешов“ (2023 г.). През 2024 г. получава и наградата „Еврика“ в категорията „Млад изобретател“. 
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Национално издателство „Аз-буки“)