Драматургът Франсис Бомонт умира преди 410 г. в една година с Шекспир, в чиято сянка твори

Творчеството на английския поет и драматург Франсис Бомонт (ок. 1585–1616), от чиято смърт днес се навършват 410 години, оказва влияние върху развитието на театъра в родината му в епохата на крал Якоб Първи (Джеймс Първи, 1603–1625), известна като Якобинската епоха, според енциклопедия "Британика".
Бомонт е почти съвременник на Уилям Шекспир (1564–1616), двамата са част от една и съща литературна генерация и културен контекст. Бомонт е с 20 години по-млад от по-известния си съвременник, но и двамата са починали в една и съща година - 1616-а. Макар драматургичното творчество на Бомонт да е от голямо значение и да се изучава в университетите, той завинаги остава в сянката на своя знамените сънародник Шекспир.
Бомонт е роден в Грейс‑Дьо, Лестършър, Англия, в семейство на съдия и въпреки, че тръгва по пътя на баща си, се отдава на литературната си страст, която го води към театъра и поезията. Енциклопедия "Британика" го определя като "духовит автор на пиеси и поет от Якобинската епоха, известен главно с продуктивното си сътрудничество с драматурга Джон Флетчър - в периода от 1606 и 1613 г.".
Трудът и талантът на двамата автори довеждат до създаването на десет много популярни за времето си пиеси, включително трагикомедии като The Maid’s Tragedy, Philaster и A King and No King, които съчетават романтични конфликти, драматични сюжетни обрати и хумористични елементи.
Бомонт работи и самостоятелно върху произведения като The Knight of the Burning Pestle (1607) – пиеса, която днес се счита за важен пример за английската ренесансова сатира, съчетаваща елементи на комедия и пародия върху популярните тогава героични романи, пише енциклопедия "Британика".
Франсис Бомонт учи право в Broadgates Hall (по‑късно Pembroke College, Оксфорд) и в Inner Temple в Лондон, но прекъсва и се включва активно в литературния живот на английската столица. Изгражда близки контакти с поети и драматурзи като Бен Джонсън, които оформят и подкрепят ранната му кариера.
Творчеството на Бомонт и Флетчър оказва влияние върху английския театър. Техните пиеси се играят в престижни за времето си трупи и театри, включително Children of the Queen’s Revels и по‑късно компанията King’s Men на Уилям Шекспир.
През 1613 г. Бомонт се жени за Урсула Фостър, наследница на земеделски имоти в Кент. Това укрепва социалното и финансовото му положение и той постепенно се оттегля от театралната сцена. Умира три години по‑късно – на 6 март 1616 г. – и е погребан в Ъгъла на поетите на Уестминстърското абатство, където почиват много от най‑видните британски писатели и поети като Бен Джонсън и Джон Драйдън.
Наследството на Бомонт е многопластово. Той е една от ключовите фигури на якобинската драматургия, чиито произведения до днес се изучават и поставят като важен етап в развитието на английската драматична литература.
Темите му са предимно любовни, морални и социални – с акцент към етикета и благородството. Влияние от римската и италианската драма; предпочита ясни и естетически завършени сюжетни линии. Стилът му е по-изискан и „класически“, с по-ясна структура и елегантен език, с по-малко психологическа сложност и повече фокус върху сюжетната хармония и декора на действието. Често съчетава митологични и исторически мотиви с лекота и остроумие, се казва в енциклопедия "Британика".