Чрез иновативен анализ на класическа китайска поезия учени са картографирали 1400-годишната история на разпространението на рядък животинския вид - безперкова морска свиня от Яндзъ (Neophocaena asiaeorientalis), съобщава Синхуа.
Морската свиня (Phocoenidae) е китоподобен бозайник, който много прилича на делфин, но се отличава от същинските делфини по късата заоблена муцуна и по-малките си размери. Като генетически обособена популация представители на вида обитават и Черно море, като у нас са известни под наименованието „муткур“ (бел. ред.).
Безперковата морска свиня от Яндзъ е сладководна разновидност в Китай. По данни на Световния фонд за дивата природа тази безперкова морска свиня се движи в мътните води на китайската река Яндзъ с постоянно намаляваща популация от едва 1012 индивида. Наричат ги още „усмихнати морски свине" заради привидно засмяното им изражение.
Изследователи от Института по хидробиология на Китайската академия на науките са проучили исторически стихове, за да проследят промените в местообитанията на вида, предоставяйки нови познания за дългосрочните модели на биоразнообразието.
Бузперковите морски свине от Яндзъ, известни с относително големия си размер и честата си активност на повърхността, отдавна привличат вниманието на хората. Характерното им скачане по време на хранене, особено преди гръмотевични бури, ги е превърнало в често срещан обект в древните литературни произведения.
Изследователският екип е идентифицирал, събрал и анализирал препратки към този животински вид в класически стихове. Чрез изучаване на биографиите, тематиката и стила на писане на поетите, учените са картографирали разпространението на вида през различни исторически периоди и географски райони в продължение на 14 века.
Систематичното проучване обхваща 724 стихотворения, датиращи от династията Тан (618-907) до наши дни. Документацията достига своя пик по време на династията Цин с 477 споменавания, следвана от династията Мин със 177, династията Сун с 38, династията Юeн с 27 и династията Тан с пет.
За да отчете географската трансформация на река Яндзъ и човешкото влияние в исторически план, екипът е създал пространствен модел, разделящ речния басейн на 1056 стандартизирани мрежови единици с размери 30 на 30 километра, позволяващи точно историческо сравнение.
Резултатите показват 65% свиване на ареала на разпространение на вида от династията Тан насам. През този период местообитанието е намаляло от 169 мрежови единици до едва 59 днес. Най-сериозният спад е настъпил през последния век, като ареалът е намалял от 142 мрежови единици по време на династията Цин до настоящите нива. Регионалният анализ показва неравномерна загуба на местообитания – с 33% спад в основния воден път на Яндзъ и 91% намаление на популацията на морската свиня в притоците и езерата.
Проучването осветлява връзките между развитието на китайската цивилизация и промените в биоразнообразието, като предлага иновативни подходи за изследване на историческата динамика на популациите на животни.Резултатите са публикувани в списание Current Biology.