Сред архивните материали се откроява протокол от заседание на Градския съвет в Сливен от 1963 г., в който е направена оценка на проявите, организирани по повод празника. В документа се подчертава активната роля на жените в обществено-политическия живот. Според изказване на Стоян Костов, отразено в доклада на женската комисия, или според така актуалните тогава абревиатури - женкомисия, дори не обхваща изцяло извършената работа, тъй като „се почувства голяма активност в дните на 8 март и Петия конгрес на Отечествения фронт“.
В дискусията участниците изтъкват различни аспекти от мероприятията, организирани от жените. Панайот Григоров отбелязва, че те са предприели „много и полезни инициативи“. Други участници в заседанието обаче правят и по-критични бележки. Иванка Щилянова посочва, че значителна част от проявите са били под формата на другарски срещи, посещения на кино и театър, като според нея „малко бяха трудовите инициативи“, което тя определя като слабост.
Документът отразява характерното за епохата разбиране за ролята на жената като активен обществен участник и „другарка“, равнопоставена на своите колеги мъже в изграждането на социалистическото общество. Подобни изказвания свидетелстват за стремежа празникът да бъде свързан не само с тържествени събития, но и с общественополезна дейност и трудови инициативи.
В архивния фонд се съхраняват и фотографии от осмомартенско рали, проведено през 1973 г. в Нова Загора. Снимките показват участнички в автомобилното състезание и отразяват стремежа на тогавашните организатори да представят жените като активни участници в различни сфери на обществения живот, включително и в по-нетрадиционни за времето дейности.
Според архивистите тези документи и визуални свидетелства дават ценна представа за обществените нагласи и за начина, по който празникът на жената е бил отбелязван в миналото. Те разкриват както тържествения характер на отбелязването на 8 март, така и идеологическите очаквания към ролята на жените в обществото през периода на социализма.