Два дни в Съединение обикалят сурвакари, спазвайки обичая "Куди"

Повече от 34 младежи ще се включат тази година в обичая "Куди" в Съединение, който започва тази вечер и ще продължи утре през целия ден. Това каза за БТА председателят на Народно читалище „Съединение 1875” Анета Атанасова. По думите й това е зимен мъжки обичай на повече от 100 години, по време на който младите момци демонстрират, че вече са мъже, готови на труд и да станат хайдути. 
Обичаят се състои в обхождане на домовете на момите, което се е правело, за да покажат младежите, че са готови за труд и са способни да се защитават от всякакви врагове. В миналото се е демонстрирало, че са годни за хайдушките дружини. Подготовката за обичая започва месеци преди него с намиране на костюм, разказа Атанасова. По думите й вече почти няма жени, които могат да изработят специалния колан - прашка, който се плете от 5, 7 или 9 различни прежди и е необходим за празничното хоро на 14 януари. Избира се водач, който обикновено е бил помощник-водач предходната година. Неговата роля е да събере младежите, с които да научат песента ”Бели коне ходят”. В нея се пее за това как млади българи ходят покрай Дунав с коне. Текстът според Атанасова е препратка към историята за заселването на Съединение, която е свързана с отглеждането на коне. С групата "куди" обикаля и оркестър, който тази година ще е съставен от тъпан, кавал и акордеон. Правилото е сурвакарите никога да не се връщат по пътя, по който са минали, каза председателят на читалището. Тук е и ролята на водача, който след определяне на къщите, трябва да измисли маршрут, съобразен с това. 
Участниците се събират тази вечер в дома на водача. Тази година това е Ангел Паликрушев. След това започват да обикалят по домовете, които са си определили. Момчетата са облечени с калпак с куйло, типични за воеводи на чети, селехлъци за оръжието, паласки или кутии за съхраняване на барут, риза, под която има дебела червена вълнена блуза, без ямурлуци. Водачът е с дървена гега. Носиите са украсени с типични за Съединение огърлици със ситни мъниста с нашити върху нея цветни топчета от плат - пампурки. Червеният цвят се вплита за здраве, зеленият – за берекет, синьото – за дълголетие, пембеното /розово/ – за стоката. Жълтият цвят символизира богатството – да е благодатна годината, а лилавото се слага за теменуженият поглед на младежа. Любимата на момъка помагала за подготовката му, като лично извезвала кърпата и нашивала калпака. Цялата общност в Съединение е съпричастна с този празник и всеки се старае да помогне с някакъв елемент за костюма на водача, посочи Атанасова.
Момците трябва да разучат голямоконарското право и голямоконарското криво хоро. То се играе на 14 януари, след като са обходени къщите, което започва от рано сутринта. Традиционното четиричасово надиграване в центъра на Съединение е обявено за 15:00 часа. 
Празникът продължава на 20 януари, когато момчешките групи, облечени с народни носии, обикалят със сурвакарски песни по улиците и с менче вода и китка ръсят за здраве всеки срещнат. Когато срещнат „мома”, освен че я ръсят за здраве, водачът трябва да грабне момата, да я вдигне на  високо и да извика „ У - па”.