Движението на хората надвишава това на всички диви сухоземни животни, показва изследване

Ходейки, хората се движат много повече всеки ден от всички диви сухоземни животни, предаде АФП, позовавайки се на изследване, публикувано в сп. "Нейчър еколъджи енд еволюшън".
Откритието на биолози, специализирани в оценката и движението на биомасата, показва до каква степен човешкият вид оставя своя отпечатък върху повърхността на земното кълбо.
"Въпреки че дивите животни участват в забележителни миграции, движението на биомасата на хората вероятно надвишава това на всички сухоземни диви животни", пишат изследователите.
Движението на хората се оценява на 600 гигатона-километра годишно. Това на сухоземните животни е между под 100 и под 400 гигатона-километра годишно, а според най-оптимистичните прогнози достига до 700 гигатона-километра годишно.
Ако към това се добавят и моторизираните пътувания на хората, диспропорцията става още по-впечатляваща.
"Комбинираното движение на биомасата на всички диви птици, сухоземни членестоноги и диви сухоземни бозайници представлява около една шеста от движението на хората и е около 40 пъти по-малко от цялото движение на биомасата на хората", допълват изследователите.
Дори големите миграции, които виждаме в Африка в документалните филми за дивата природа, които са сред най-големите сухоземни миграции на планетата, не могат да сравнят с движението на човешката биомаса, предизвикано от събирането на хора от целия свят за Световното първенство по футбол, отбелязва биологът Рон Майло от Научния институт "Вайцман" в Израел.
Ходенето представлява около една седма от движението на човешката биомаса, показва изследването. Това е много по-малко от придвижването с автомобили и мотопеди (около 65 процента), но повече, отколкото със самолети (10 процента) и железопътен транспорт (5 процента).       Движенията на човека са сравними само с тези на планктона и рибите на дълбочина под 200 метра - видове, които съставляват по-голямата част от животинската биомаса на планетата.       Изследването прави сравнения между нашето настояще и 1850 г., често споменавана като началото на индустриалната ера. Тогава жителите на планетата са били 1,2 милиарда жители срещу 8,2 милиарда днес.       Изследователите изчисляват, че от 1850 г. океаните като цяло са загубили около 60 процента от движението на биомасата си, главно заради индустриалния риболов и китолов.