Дзукеро - строящ мостове между музикалните жанрове, празнува днес 70-и рожден ден

Дзукеро, иконата на италианския блус, навършва 70 години днес, 25 септември – и ще отпразнува юбилея си по своя характерен начин: с поредица от концерти на Aрена ди Верона.  
С над 60 милиона продадени албума Дзукеро не е само изключително успешен соло артист, а и важен посланик на италианската музика в световен мащаб.  Изпълнението му в четвъртък вечер на сцената във Верона, на рождения му ден, ще бъде не само интригуващо актуално събитие, но същевременно и поглед назад към една забележителна кариера, отбелязва австрийската информационна агенция АПА в материал, посветен на юбилея на рок звездата.
Интересно е, че Дзукеро е първият западен артист, който изнася концерт в Кремъл след падането на Берлинската стена – изпълнение, предавано през 1990 г. на живо из цяла Европа - и е единственият италианец, участвал в ново издание на легендарния фестивал Удсток през 1994 г.
Значението на Дзукеро се крие вероятно на първо място в музикалните мостове, които той съумява да изгради. Незабравимо е участието му на събитието Pavarotti & Friends през 1992 г., заедно с италианската оперна звезда Лучано Павароти. Този благотворителен концерт, който за първи път съчетава поп и опера, е излъчван на живо по целия свят и се провежда всяка година в продължение на десетилетие.
БТА припомня, че Дзукеро е гостувал вече пет пъти на българска сцена, като първият му концерт у нас е още през 2002 г. 
Роден през 1955 г. в Ронкочези, регион Емилия-Романя, в Северна Италия, Аделмо Форначари дължи артистичното си име на своя учителка от началното училище, която го нарекла „сладък като захар“ (на италиански: zucchero). От този прякор се ражда псевдонимът на бъдещата световна звезда.
Като дете Аделмо започва да свири на първите си инструменти, пее в хор и открива любовта си към американския соул и блус, а като тийнейджър става член на тосканската групата Le Nuove Luci. След като оригиналният певец изненадващо напуска състава, Дзукеро поема ролята му – неочаквано и за самия него, както разказват журналистите от специализирания немски портал за кино и музика Mucke und Mehr.
Първите му собствени песни – тогава все още с изряден външен вид и скромно излъчване –отвеждат Дзукеро през 1981 г. на фестивала Кастрокаро, където той печели надпреварата с песента Canto Te, а по-късно и на прочутия конкурс Санремо. Дебютният му албум Un po’ di Zucchero не постига успех, но Дзукеро започва да включва повече блус елементи в музиката си, работи с Randy Jackson Band и се завръща на Санремо през 1985 г. с песента Donne. Макар че заема едва 14-о място, изпълнението се превръща в голям радиохит и проправя пътя към бъдещи успехи. И на фестивала Санремо 1986 Дзукеро завършва предпоследен (21-во място), но въпреки това кариерата му вече е набрала скорост.  През 1991 г. ще дойде и записът Senza Una Donna с Пол Йънг. Сингълът оглавява класациите в почти всички европейски страни и Съединените щати и се превръща в първият от глобалните хитове на музиканта.
Дзукеро, чиято музика се отличава със забележителния микс от блус и рок на италиански език и с неподражаемия глас на изпълнителя, преживява по това време тежък период в личен план: след раздялата със съпругата си, музикантът изпада от върха на успеха директно в дълбока депресия. Едва след промяна на обстановката и преместване край морето, той успява постепенно да се възстанови и отново да се върне към писането на песни, поясняват от Mucke und Mehr.  Мрачният албум Miserere (1992), създаден в сътрудничество с Павароти и Боно от U2, е свидетелство за тази тъмна фаза и за първите крачки обратно към светлината. Имението Lunisiana Soul във тосканското градче Понтремоли, с красивата си природа и спокойствието, е описано от Дзукеро като мястото, което спасява живота му. Именно там по-късно той създава първо албума „Spirito DiVino“ (1995) – а след това и много друга нова музика.
Хуманитарната дейност на Дзукеро също е достойна за отбелязване. Музикантът е участвал в концерти в подкрепа на Нелсън Мандела, изнасял е изпълнение на трибюта за Фреди Меркюри (1992), подкрепил е инициативата Net Aid на Боно в Ню Йорк (1999), както и две издания на фондация Rainforest на Стинг.
Името на италианския музикант се свързва и с редица емблематични сътрудничества със световноизвестни звезди като Майлс Дейвис, Ерик Клептън, Рей Чарлз, Би Би Кинг, Стинг, Боно, Джо Кокър, Питър Гейбриъл, Марк Нопфлър и Queen, както и редица други изпълнители. Сред върховете на неговата кариера се открояват концертът в лондонската Royal Albert Hall през 2004 г. с Ерик Клептън, Брайън Мей и Павароти, номинацията му за „Грами“ през 2007 г., както и концертът в Хавана през 2012 г., който със своите над 80 000 зрители се счита за един от най-големите концерти на чуждестранен артист в Куба, допълва още АПА.