Според един от древните митове Нил бил мъж, достигнал египетската земя, за да се ожени за нея. Последвал разлива, който оплодил тъмната земя - Кеме, а резултатът бил обилна реколта, пише в. “Ал Ахрам”. Друга легенда разказва, че приливните води са сълзите на богинята Изида, която оплаква обичния си съпруг Озирис и се опитва да събере парчетата на тялото му, разкъсано от ревнивия му брат Сет.
Нил е извор не само на митове и легенди, но и на познание. Древните египтяни създали календара си, следвайки цикъла на разливи и отливи. Прииждането е началото годината, която е разделена на три сезона. Първият от тях е сезонът на разлива - ахет, перет е сезонът на покълването, а шему - сезонът на горещините.
Прииждането на Нил е резултат от проливните тропически дъждове в Етиопия. В Южен Судан наводненията започват в началото на април, но до южноегипетския град Асуан достигат едва през юли, когато нивото на водата бързо се покачва. Приливният период продължава и през август и септември. В Кайро пиковите стойности се измервали през октомври. През ноември и декември идва отливът, а от март до май реката е най-плитка.
Идеята за изграждане на язовирна стена и регулиране на неравномерното течение на Нил са проучвани още през 11-и век от арабския математик, астроном и оптик Ибн ал Хайтам по покана на халифа Ал Хаким бир Амриллах. В края на 19-и век, когато Египет е под контрола на Британската империя, е построена т.нар. Ниска стена, която пропуска водата заедно с плодородните наноси. Между 1958 г. и 1970 г. е построена Асуанската язовирна стена, наричана Високата стена, след което възможността за пренасяне на наносите е загубена.