Зрелостта на лунния грунт се определя количествено чрез различни показатели, като например среден размер на зърната, количество аглутинати и количества газове от слънчевия вятър.
Изследването на индекса на зрялост може да разкрие взаимодействието между микрометеоритите, слънчевия вятър и лунната повърхност и да отрази геоложкия процес на образуване на лунната пръст.
Отношението на интензитета на характерния феромагнитен резонанс към общото съдържание на желязо(Is/FeO), се счита за единствения златен стандарт за зрелостта на лунната пръст, според научната статия, публикувана в списание Icarus.
Изследователите от Китайския университет по геонауки в Ухан, Университета "Браун" и Хавайския университет са установили, че стойността на Is/FeO е между 4 и 20 - една от най-ниските, получени досега. Тя показва, че пробите са сред най-незрелите от изследвания досега лунен грунт.
"Това показва, че лунната почва в зоната на взимане на проби от мисията "Чанъе-5" е била изложена на космическата среда за най-кратко време след формирането си", казва Сяо Лун, професор в Китайския университет по геонауки в Ухан.
Според него въз основа на тези изследвания на пробите от "Чанъе-5", мястото, откъдето е взел проби апаратът, е много по-младо от това, където са взети пробите от мисиите "Аполо" и "Луна" и затова грунтът е най-незрял.
Космическият апарат "Чанъе-5" се завърна на Земята на 17 декември 2020 г., като достави общо 1731 грама лунни проби, главно скали и пръст от повърхността на Луната.