Какво ще се случи, когато горната степен на ракетата "Фалкон 9" на компания "Спейс Екс" се сблъска с Луната? Отговор на този въпрос дават експерти, цитирани от Би Би Си.
В продължение на милиони години естественият спътник на Земята е понасял безброй удари. Сблъсъците с астероиди и метеорити са оформили характерната осеяна с кратери повърхност на Луната. В по-нови времена тя е претърпяла и сблъсъци с малките сонди и спускаеми апарати, изпратени към нея от космически агенции на Земята.
В сряда, 4 август, учените очакват Луната да понесе още един удар - този път от изгубена степен на ракета на компания "Спейс Екс" (SpaceX), която се движи със скорост около 8700 километра в час.
Горната степен на ракетата "Фалкон 9" ще удари Луната на 5 август според Центъра за изследване на близкоземни обекти (CNEOS) на НАСА.
Американската космическа агенция стигна до това заключение, след като независими астрономи, използващи публично достъпни данни, установиха, че част от ракетата, изстреляна през януари 2025 г., се намира на траектория, водеща до случаен сблъсък с Луната.
"Няма опасност за Земята. НАСА ще продължи да следи степента на ракетата с цел обучение, а по-късно ще наблюдава мястото на сблъсъка и за научни цели", каза говорителят на Службата за космически операции на американската космическа агенция Джими Ръсел.
Компания "Спейс Екс" изстреля въпросната ракета "Фалкон 9" миналата година като част от съвместна мисия на САЩ и Япония за пренасяне на два лунни модула и научно оборудване до Луната.
Част от "Фалкон 9" е многократно използваема и е проектирана да се върне на Земята за следващата си мисия. Някои части от ракетата обаче се отделят в космоса и остават там, в орбита, освен ако в крайна сметка не се сблъскат с някое небесно тяло.
В случая става въпрос за горната степен на ракетата, която е с размерите на пететажна сграда и на Земята тежи поне 4000 килограма.
Астрономът Бил Грей, който пръв откри траекторията, казва, че обектът ще се удари близо до кратера "Айнщайн", който се намира в частта на Луната, осветена от слънчева светлина и видима от Земята. Той прогнозира, че в резултат на сблъсъка ще образува кратер с диаметър над 17 метра.
Предстоящият сблъсък се очаква да привлече вниманието както на любители, така и на професионални астрономи.
"Това е нещо наистина огромно, което се разбива в Луната. Тъй като няма никаква опасност, просто можем да наблюдаваме спектакъла", казва д-р Мат Ботуел, астроном от Университета на Кембридж.
"В резултат на сблъсъка нагоре - може би на 50 или повече километра височина, ще се издигне огромен облак прах, който с течение на времето ще се разпространи настрани", обяснява Ботуел.
Предвид липсата на атмосфера на Луната и далече по-слабата й гравитация, моментът на сблъсъка ще бъде "по-впечатляващ от всяка подобна експлозия на нашата планета", допълва астрономът.
Нищо няма да забави обекта, както би го направила атмосферата тук, на Земята - и нищо няма да попречи на отломките, чиято маса се изчислява на един милион килограма, да се "изстрелят" стремглаво в космоса.
Макар че сблъсъкът няма да се вижда Земята с невъоръжено око, хората, които разполагат с високотехнологични телескопи, вероятно ще успеят да видят проблясъка, идващ от повърхността на Луната, казва още Мат Ботуел.
От особено значение е образователният потенциал на сблъсъка, отбеляза астрономът. По думите му този момент ще предостави уникална възможност да се проучи какво се случва, когато обект се сблъска с Луната. Поради тази причина учените се подготвят да наблюдават събитието отблизо.
Големи телескопи в Северна и Южна Америка, както и лунният орбитален апарат "Лунар рикънисънс орбитър" (Lunar Reconnaissance Orbiter) на НАСА и южнокорейската сонда "Данури", ще проследят сблъсъка, облака от прах и новия кратер, докато проект за гражданска наука набира ентусиазирани любители, които да заснемат събитието.
Заснемайки облака от прах в действие, астрономите се надяват да превърнат този случаен сблъсък в полезен експеримент.
Наблюдението на количеството изхвърлен материал, височината, до която се издига, и начина, по който пада обратно, би трябвало да усъвършенства техните модели на лунни сблъсъци, и дори да даде насоки за това какво се намира непосредствено под повърхността на мястото на удара, където за първи път ще бъде разкрит пресен подповърхностен материал.
Мат Ботуел посочва още, че сблъсъкът ще послужи и като предупреждение за проблема с непрекъснато трупащите се космически отпадъци, създадени от човека.
"Мисля, че хората трябва повече да се тревожат за космическите отпадъци. Всяка година изстрелваме все повече обекти в орбита. Понякога спътниците просто се сблъскват и се разпадат на още повече парчета. Смятам, че съществува опасение от неконтролируема верижна реакция, ако изстрелваме толкова много обекти в орбита", казва Ботуел.
Според Европейската космическа агенция (ЕКА) в космическото пространство се носят около 54 000 обекта с размери над 10 сантиметра. От началото на космическата ера през 1957 г. хората са изстреляли общо около 17 000 тона обекти в космоса.
Последният излязъл от употреба ракетен модул, който се сблъска с Луната, беше през 2022 г. Тогава горната степен на китайската ракета "Чанчжън 3C" от мисията "Чанъе 5-T1" от 2014 г. се удари в обратната й страна.
Десетилетия по-рано НАСА умишлено изстрелваше обекти към Луната, за да събира данни за мисиите "Аполо".