Имунните клетки може да се окажат ключ към борбата с мускулната дисфункция, предизвикана от затлъстяването, смятат учени

Имунните клетки може да се окажат ключ към борбата с мускулната дисфункция, предизвикана от затлъстяването, смятат японски учени, цитирани от електронното издания Юрикалърт.
Един от многото начини, по които затлъстяването вреди на човешкото тяло, е чрез увреждане на скелетните мускули. Това прогресивно мускулно отслабване, известно още като саркопения, намалява силата, подвижността и способността за самостоятелен живот. Повечето терапии за затлъстяване и свързани състояния като диабет тип 2 се фокусират единствено върху контролирането на теглото и кръвната глюкоза, вместо върху самата загуба на мускулна маса и функция. Разбирането на факторите, които водят до мускулното влошаване при затлъстяване, и намирането на начини за неговото преодоляване са ключови за справянето с това предизвикателство, смятат специалсите. 
През последните години изследователите все повече признават, че имунните клетки могат да спомогнат за координирането на мускулната регенерация чрез освобождаване на сигнални молекули, които влияят върху съседните клетки. По-специално М2 макрофагите подпомагат възстановяването на мускулите след увреждане, като освобождават сигнали, които влияят върху растежа и метаболизма на съседните клетки. Все още обаче не е ясно дали същите тези сигнали допринасят и за загубата на мускулна маса, свързана със затлъстяването.
Сега изследователски екип, ръководен от изтъкнатия професор Казуюки Тобе от Университета в Тояма, Япония, запълни тази празнина в знанията. Статията им в списанието Journal of Cachexia, Sarcopenia and Muscle, публикувана онлайн, разкрива, че премахването на трансформиращия растежен фактор бета 1 (TGF-β1) от специфична субпопулация на макрофагите може да предпази скелетните мускули от дисфункция, предизвикана от затлъстяването.
Изследователите създават мишки, при които TGF-β1 може да бъде елиминиран само в определени макрофаги. Гризачите са подложени на диета с високо съдържание на мазнини в продължение на 12 седмици, за да се предизвика мускулна дисфункция, свързана със затлъстяването. След това изследователите сравняват тези животните с контролните чрез редица експерименти, както и с подробен молекулярен анализ на мускулната и мастната тъкан.
Гризачите, подложени на диета с високо съдържание на мазнини, се представят значително по-добре. Те бягат приблизително два пъти по-далеч преди изтощение, имат по-голяма сила на захвата и могат да висят по-дълго, като същевременно проявяват подобрена глюкозна толерантност и инсулинова чувствителност. Освен това запазват по-голяма скелетна мускулна маса, имат по-големи мускулни влакна и показват увеличена чиста мускулна маса, което сочи защита срещу мускулна атрофия, предизвикана от затлъстяването.
На молекулярно ниво изследователският екип открива два отделни механизма, които потенциално стоят в основата на това подобрение. 
„Активирането на този път доведе до подобрена митохондриална функция и окисление на мастните киселини, което се изрази в подобрени физически резултати, наблюдавани при генетично модифицираните мишки в сравнение с контролните“, обяснява проф. Тобе. 
Въпреки че ще са необходими допълнителни проучвания, преди този подход да може да бъде приложен при хора, изследователският екип вярва, че съществува реален потенциал за клинични приложения в бъдеще, се казва в публикацията.