От 90-те години насам са открити около 5800 планети извън нашата Слънчева система, наречени екзопланети. От тях само четири са били наблюдавани как се разпадат в орбита. Въпросната планета е най-близката до нашата Слънчева система от четирите, което дава на учените уникална възможност да научат какво се случва с тези обречени светове.
Изследователите са наблюдавали планетата, наречена BD+05 4868 Ab, докато постепенно се разпада на прах, губейки материал приблизително равен на масата на Еверест при всяка обиколка около своята звезда. Опашката от прах, която се влачи след планетата, обгръща половината от звездата.
Смята се, че размерът на планетата е между този на най-малката и най-близка до Слънцето планета – Меркурий, и на Луната. Тя се намира на около 140 светлинни години от Земята в съзвездието Пегас (една светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година – около 9,5 трилиона километра).
Звездата, около която обикаля планетата, е от типа оранжево джудже – тя е по-малка, по-хладна и по-слаба от Слънцето, с около 70% от неговата маса и диаметър, и около 20% от неговата светимост. Планетата обикаля около тази звезда на всеки 30,5 часа на разстояние около 20 пъти по-близо от това на Меркурий до Слънцето.
Температурата на повърхността на планетата се оценява на около 1600 градуса по Целзий поради близостта ѝ до звездата. В резултат на това нейната повърхност вероятно се е превърнала в магма – разтопена скала.
"Очакваме планетата да се разпадне напълно в прах в рамките на следващия милион години", казва Марк Хон от Масачузетския технологичен институт, ръководител на изследването, публикувано в списание Astrophysical Journal Letters.
"Това е страшно бързо за космическите времеви мащаби. Разпадането е процес, който се ускорява сам – колкото повече материал се превръща в прах, толкова по-бързо се разпада планетата", добавя той.
Как точно планетата се е озовала в сегашната си близка орбита засега не е ясно.
Изследователите планират допълнителни наблюдения през следващите месеци с помощта на космическия телескоп "Джеймс Уеб" на НАСА, за да изучат състава на материала в опашката, което ще даде ценна информация за състава на скалистите екзопланети.