В България има само две списания с насоченост към литературата и изкуството, които отпечатват текстове едновременно на български и на турски език. Едното е „Небет тепе”, издавано в Пловдив, другото е нашето „Пекер”, казва Али Пекер. И докато зад „Небет тепе” стои сериозен редакционен екип с имена като проф. Евдокия Борисова (професор по теория и история на литературата в Шуменския университет) и Кадрие Джесур (поетеса и преводач), която е негов главен редактор, то ямболското списание е факт, благодарение на ентусиазма на Али Пекер и подкрепящи го приятели – поети и писатели от двете страни на границата. Отпечатването на двуезичното списание също става в Ямбол – в издателска къща „Жельо Учков”.
Започнах да издавам списанието през 2020 г. Самият аз вече пишех стихове и исках да дам гласност, но не само на тях, а и на творчеството на местни ямболски автори, също и на хора от Турция, разказва Али Пекер. Издава го изцяло с лични средства. Заделям от пенсията, децата ми помагат също. А внукът ми Али прави графичния дизайн, споделя той. Първоначално списанието излиза всеки месец, но не издържа финансово и в последните години броевете се разреждат. Средно на година излизат по три-четири броя, с обем между 32-36 страници.
Тиражът на списанието може да се определи като „бутиков”. Той варира най-вече според броя на включените автори. Разпространява се в България и в Турция (основно в Анкара, Истанбул и Измир), разказва Али Пекер. Много хора са ми казвали, че искат абонамент, но им обяснявам, че не правя голям тираж. Просто нямам възможност. Изпращам известно количество на хората, които са публикувани, също и на всеки, който го е видял, харесал и иска да го чете, допълва съставителят.
На страниците на сп. „Пекер” намират място много ямболски творци, но не само. Включвани са стихотворения и разкази на автори, издавани от утвърдени наши издателства, носители на награди от национални литературни конкурси. Съдържанието допълват и творби на художници. Представят се и турски автори, основно с поезия. В последния брой, издаден сега през април, с превода от турски на български се е заела Суна Йълмаз – поетеса, член на дружеството на писателите в Измир.
В новия брой, втори за 2025 г., са включени 25 автори. На корицата е д-р Фунда Саглам, която освен собственик на частна болница, пише стихове. Поддържа и няколко канала в социалните мрежи, посветени изцяло на поезията като прави видеоизлъчвания с рецитиране на стихове – свои и на други автори, включително на Али Пекер.
Прописах стихотворения след като съпругата ми почина преди няколко години. На нея съм посветил над 1600 творби, разказва Пекер. Искам хората да разберат за обичта ми към нея и каква добра жена беше тя. Харесват стиховете ми на много места по света, сигурно защото са силно емоционални. Имам публикувани и в Азербайджан, в Нидерландия, включиха две мои стихотворения в един шведски алманах, в който са представени 147 поети от целия свят, допълва Пекер. До момента собственикът на едноименното списание има издадени пет авторски поетични книги.
Връзките му с литературните среди в Ямбол датират от 70-те и 80-те години на миналия век, когато е работил като управител на ресторанта към Клуба на дейците на културата в Ямбол. Общувах с много стойностни, свестни хора, големи творци. Покрай тях литературата ме заплени, казва Али Пекер.
Макар да няма самочувствието на значим автор, той се радва на всяко признание, което получава. Отскоро вече е член на Дружеството на писателите в Ямбол. През ноември м. г. участва в честването на 45 години от създаването на Дружеството. „Показах мои стихотворения на г-н Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели и на издателя Иван Гранитски. И те предложиха на местното дружество да подадат кандидатурата ми”, разказа Али Пекер.
Продължава вече пета година да издава литературното списание с идеята да популяризира творчеството на български и турски автори, създавайки своеобразен мост между тях – за взаимно опознаване и общуване. Сега искам да направя и едно ново списание –за детска литература, споделя още той. „Познавам много автори, които пишат за детска аудитория – стихове, приказки, разкази. Искам да го кръстя на съпругата ми – Махбуп, което означава „обичана”, допълва Али Пекер.