Същевременно, за поклонение във фоайето на културния център ще бъдат изложени три от най-древните икони от Бачковския манастир – на св. Архангел Михаил, св. Йоан Предтеча и св. Патапий. „От векове Бачковската чудотворна икона на пресвета Богородица сбъдва молитви. Хиляди са свидетелствата за нейната майчина закрила“, казва продуцентът Иво Алексиев.
По думите му светинята Бачковски манастир, която е с ранг на най-древен наш ставропигиален манастир, не може лековато - по светски, да бъде разказана: „Тя е жив организъм с вековен живот. С вековни традиции. Не допусне ли, не поведе ли сама, не би се получило. Затова с чувство на преклонение пред Божията обител избира във филма много личен подход. Оставя я сама да въвлече и увлече зрителя в духовни преживявания, следвайки хронологията на празника. Авторът повече показва, отколкото разказва. Спонтанни, непосредствени, ненагласени кадри. Светата обител води. Разкрива се. Споделя се. Отвътре – откъм жив религиозен опит . Откъм 942 години обожение и богослужение“.
За мото на филма Иво Алексиев избира цитат от Евангелието на Матей: „Искайте и ще ви се даде. Търсете и ще намерите. Хлопайте и ще ви се отвори… (Матей 7:7-11)“. Зрителят е благословен гост на манастирските братя. Заедно с тях съпреживява светлия празник на Христовото Рождество. Усеща тържествената мистика на отеческото богообщение, озвучена от православни напеви. Става част от радостта на монаси и поклонници, чувайки вестта, че Спасителят е роден и светът не е вече безнадежден.
Разглеждайки реликвите в манастирския музей, зрителят се свързва със света на предците, казва Алексиев: „С техни повели – ценни във време объркано, изстинало, еснафско. Посещава мощехранителницата. Научава за безценните свети мощи на десетки светии, пазени в нея векове наред. Прекланя глава пред саркофага с мощите на последния патриарх на Второто българско царство – св. Евтимий Търновски, както и пред гробовете на екзарх Стефан и патриарх Кирил. Филмът е озвучен с песнопения на един от най-добрите ни съвременни псалти - Димитър Арнаудов“.
Иво Алексиев казва, че е подготвил и особена изненада: „Зрителят влиза в най-древната и мистична част на манастира – нейната костница. Строена е през XI в., още при създаването на обителта, от основателите му – грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани. Разказва манастирският послушник Валери. Непринудено, искрено, с любов към манастира, в който в монашеско подвижничество е решил да прекара остатъка от живота си. В костницата се вижда единствения у нас отворен олтар. Отворен, защото датира от епоха, предхождаща въвеждането на иконостаса като бариера, закриваща пред участниците в богослужението олтарното свещенодействие“.
Страницата на манастира уточнява: „Желанието на Григорий Бакуриани, костите му да почиват в основаната от него обител, не е съдено да се осъществи. Убит е три години след основаването, край село Белятово, на север от Пловдив, в сражение с местните павликяни. Тялото му не е намерено след боя. Но костите на по-рано починалия му брат, Абасий, са пренесени от Григорий и положени в манастирската костница“.
Добре запазената от XII век първоначална стенопис на костницата е сред най-ценните произведения на православното изкуство от времето на Алексий Комнин, казва още Иво Алексиев.
/ДД