Европейският акт за свободата на медиите събра медийната общност, експерти и регулатори на конференция

Европейският акт за свободата на медиите събра медийната общност, експерти и регулатори на конференция. Събитието се организира от Съвета за електронни медии (СЕМ) и се състоя днес в столичния грандхотел „Милениум".
Форума откри председателят на СЕМ д-р Симона Велева. С общи усилия можем да гарантираме среда, в която журналистиката изпълнява своята ключова роля - да информира свободно, каза тя.
"Убеден съм, че въпреки тази динамично изменяща се медийна среда, не носителят, а съдържанието ще определя присъствието, влиянието и животът на медиите, каза Димитър Николов, заместник-председател на Комисията по културата и медиите в Народното събрание.
Дискусии като днешната правят практични нашите решения, което е много важно, особено в такъв отговорен сектор като свободата на медиите, отбеляза заместник-министърът на културата Ашот Казарян.
Европа ще подкрепя независимите медии, каза ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова. Според нея свободата на словото е точно като светлината  - светлината винаги намира своя път. Няма демокрация без свободна журналистика, допълни тя.
Нужно e приравняването на възнагражденията в обществените медии поне с тези на учителите, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев. Според него голямата отговорност на медиите, като носещи знанието за днешния ден, ги приравнява на училищата и затова е правилно средната работна заплата на журналистите в обществените медии, а и на експертите в Съвета за електронни медии, да бъдат приравнени със средните заплати за учителите. България само ще спечели от по-качествена журналистика. А днес ситуацията с намирането на добри журналисти е, както преди беше с намирането на добри учители, и си струва България да приложи същия подход, заяви Вълчев.
В България да говориш за свобода на медиите понякога е като да говориш за въздух в стая, в която някой умишлено е затворил прозорците - всички казват, че го има, малцина го усещат, каза Димитър Абрашев, член на Управителния съвет на Българското национално радио (БНР).
Предизвикателствата и проблемите, които имат обществените и частните медии в България, са колкото различни, толкова и общи, каза Антон Андонов, член на Управителния съвет на Българската национална телевизия (БНТ).
Високите стандарти за защита на медийната независимост, прозрачността на собствеността и гарантирането на плурализма са свързани с посланията, които отправяме като медийни експерти, а именно – свободата на словото е фундаментална ценност, която трябва да бъде защитавана ежедневно. Медиите сме призвани да отстояваме тази ценност с професионализъм, последователност и смелост, каза Господин Йовчев, изпълнителен директор на „Би Ти Ви медиа груп" ЕАД.
Приветстваме ясните и конкретни правила, които законът и Европейският акт за свободата на медиите предлагат, но в този повратен момент на законодателството, за нас е важно да се намери баланс – да има рамка, но да няма свръхрегулация, да не ограничаваме редакционната независимост и гъвкавостта на медиите, за да се развива бизнесът в полза на обществото, каза Елена Велкова, директор „Право, съответствие със законодателството и човешки ресурси” в „Нова броудкастинг груп“ ЕООД.
Европейският акт за свободата на медиите действа като регламент. Той има пряко действие и вече работи на територията на България, но има и доста широка рамка, която изисква национална намеса. Това каза изпълнителният директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) Анна Танова.
Конференцията продължи с три панела. Какво е качествена журналистика - дискутираха експерти в първия панел на форума. Прозрачността на медийната собственост, оптимизирането на медийните регистри и правила, свързани с медийните концентрации, бяха обсъдени в рамките на втория панел. Третият панел беше свързан с финансиране и независимост на обществените медии.