Фигурите на писатели и журналисти поставят проблема с Народния съд в изключително личен контекст, каза проф. Пламен Дойнов

Фигурите на писатели и журналисти поставят проблема с Народния съд в изключително личен контекст, каза проф. Пламен Дойнов, автор и съставител на тритомника „Писателите и Народният съд“ в Книжен център „Гринуич“. Книгите са публикувани от издателството на Нов български университет.
Откъси от творбата прочете актьорът Милен Миланов.
„Давам си сметка, че този разговор е труден, не защото темата е тежка, а по съвсем друга причина – темата, именно чрез фигурите на писатели и журналисти, поставя проблема с Народния съд в изключително личен контекст“, каза проф. Пламен Дойнов. „Особено в този случай обобщеното говорене не е подходящо, защото става въпрос за индивидуално творчество“.
„Змей Горянин е един от най-високите примери за това как българската литература, дори притисната, дори осъдена, в затвора се опитва да бъде нормална литература“, каза още проф. Дойнов.
„Тритомникът е под надслов „Писателите и Народният съд“, но зад думата „писатели“ се крие и думата „журналисти“, продължи авторът. Според него писателите и журналистите не трябва да бъдат разделяни в отделни категории.
„Цялата тази документация на комунистическия режим трябва да се чете критично – ако не се познава епохата, времето, хората как са живели, тези документи могат да опошлят паметта на много високи персонажи“, каза проф. Веселин Методиев. Според него единствената обща черта на осъдените е национално-романтичното мислене. Проф. Методиев каза, че това мислене е оцеляло и през средата на XX век.
„Това, което проф. Дойнов е дал в тези книги, трябва да се мисли по тази перспектива“, каза проф. Методиев. „Без такова мислене сърцевината, душата на тези хора, е оставена настрани“.
„Тритомникът ме накара да си задам въпроса „Как са подбрани тези хора на съд?“, каза проф. Михаил Неделчев.
„Това, което виждам, е наистина много печално, защото тези хора, които биват съдени, са наистина твърде различни и с различен манталитет“, допълни проф. Неделчев. „Това, което е най-печално, са тези, които се съгласяват със своите съдии. Това е основен критерии за морала на тези, които биват съдени“.
„Зададох си следния въпрос: „Кои от нас биха били съдени днес, колко от нас биха били изправени пред така наречения български Народен съд?“, допълни проф. Неделчев.
„Това се превръща в една пиеса на ужаса, която ме кара да си задавам много въпроси, някои от които вече бяха повдигнати“, каза д-р Тони Николов.
„Когато не четем за тези събития черно на бяло, си задаваме въпроса: „Какви са били тези хора?“, каза още той. „Контекстът на епохата е много важен“.
„На базата на този тритомник могат да се напишат много книги за отделни случаи“, допълни д-р Николов.