Тя завършва философия, а след това – режисура при Георги Дюлгеров в Нов български университет, има няколко късометражни филма, работи като репортер и като редактор в български медии.
НАЧАЛОТО
През март 2024 година двамата с Капанов започват да се срещат и да си разказват истории, тя записва неговите разкази и се среща с хора от обкръжението му. Копринка Червенкова и Елена Поптодорова са негови близки хора до ден днешен и негови клиенти.
„Уважението към него е огромно, въпреки много трудния му характер“, казва Оля Желева. Има истории с княгиня Калина, както и около визитата на Пако Рабан в България, с Петер Пфистер, а също кадри с Катето Евро, Александра Сърчаджиева, Йорданка Христова.
ФУРОРЪТ ПРЕЗ 2025 Г.
Проследено е събитие, на което стилист Капанов участва на 1 юни – 100-годишнината от конгреса на най-голямата фризьорска организация в света Intercoiffure Mondial. „Там България има много добри позиции, благодарение на него. Той ми предложи да бъде част от това събитие, да участвам като модел и едновременно с това да снимам. Аз, разбира се, се съгласих. И там, на сцената на конгресния център в Хамбург, го заснех в целия му блясък“, споделя Оля Желева. България е сред петте държави от всички 56 членуващи в световната организация, която е имала възможността да изнесе собствено шоу.
На сцената фризьори и модели от Intercoiffure – България, разказаха за историята на прическите с хореография и сценична постановка, чиято подготовка продължи повече от пет месеца. Спектакълът бе горещо аплодиран от гостите на световния форум, „България върна златната ера на прическите“, коментират членовете от Intercoiffure от Германия.
АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ...
Оля Желева има достъп до целия личен архив на Капанов, който включва видео кадри от негови участия по света, множество снимки и други документи на времето. „Нека да не забравяме че този човек е активен в професията си от 1962 година и този архив разказва цялата му история“, коментира Желева.
Кръстю Капанов започва като момче, което мете пода в един от показните салони в София. Майка му го урежда да работи там, тъй като е бил доста слаб ученик и не е имало шанс за каквото и да е, но е рисувал добре. Започва като чирак, но много бързо става ясно, че той е много сръчен, много последователен и много иска да работи. Научава се да подстригва добре, премества се в друг показен салон. „Следва един много дълъг път, който на мен ми стана безкрайно интересен, защото този човек е успял и е пробил по някакъв начин системата, в която е живеел. Освен това, минава през много трудни лични моменти – губи сина си, губи семейството си, губи бизнеса си. Въпреки това, до този момент няма ден, в който той да няма ангажимент или някаква работа. И амбицията му го следва до ден днешен. Аз съм изумена от този пример“, казва Оля Желева.
Все още не е ясно заглавието – нито на книгата, нито на филма, и дали това няма да проект с общо име. Имам няколко варианта, но ми трябва още малко време, за да узрее идеята, допълва авторката. Оператори на лентата, освен нея, са Андрей Рашев и Мартин Негрев.
Кръстю Капанов е роден на 30 декември 1941 г. в София. Започва кариерата си в началото на 60-те години като чирак в столичен фризьорски салон и с годините се утвърждава като един от най-известните коафьори в страната. Печели национални и международни отличия, включително първия златен медал за България от конкурс във Виена през 1985 г. Клиентки на Капанов са били дъщерята на Тодор Живков и редица емблематични артистки. След промените през 90-те основава първия частен салон в центъра на София, създава фризьорско училище, издава професионално списание и участва в писането на закона за занаятите. Член е на международни организации, включително Intercoiffure Mondial.
След лична трагедия – загубата на сина си, Капанов се оттегля от града и се установява в село Владо Тричков, но не прекратява професионалната си дейност. Живее сам, заобиколен от животни, и остава отдаден на изкуството и обучението на млади таланти. Активен в социалните мрежи и остър в коментарите си, той продължава да организира престижни събития и твърди: „Ако спра да работя, значи съм умрял“.