Филмът „Конклав“ е частично достоверен по отношение на избора на нов папа, коментират експерти по Ватикана


Спекулациите около конклава за избор на папа са традиция, която се е запазила във времето. Но за предстоящия конклав след смъртта на папа Франциск експертите по делата на Ватикана получиха поле за изява благодарение на Холивуд, съобщава Асошиейтед прес.
Филмът „Конклав“, мрачен политически трилър от 2024 г., запознава много миряни с древния процес на избор, с неговите тайнствени правила и грандиозна церемония, макар и с неочаквани обрати на големия екран, подхранвани от дворцови интриги и подмолни действия.
Въпреки многобройните критики, филмът се отнася с уважение към сериозността на избора на папа и вярно пресъздава много ритуали и съвременни проблеми, с които се сблъсква днешната католическа църква. Експерти от Ватикана обаче предупреждават, че филмът – макар и да има големи попадения, не представя напълно вярно реалността.
Като основно достойнство на филма може да се изтъкне пресъздаването на атмосферата и усещането за реален конклав.
„Филмът показва много неща правилно. Опитали са се да възпроизведат точно визуалния стил и декора на Ватикана“, казва Уилям Кавано, професор по католически науки в Университета „ДеПол“ в Чикаго. „Кинематографистите също вярно показват, че голяма част от драмата е свързана с разговорите между кардиналите преди конклава“, обяснява Кавано.
Според преподобния Томас Рийс, старши анализатор в „Релиджън Нюз Сървис“ и експерт по Ватикана, обаче това не е напълно точна възстановка.Той отбелязва леки несъответствия в облеклото на кардиналите.
„Червеното в дрехите на кардиналите беше наситено червено, докато в действителност е по-скоро оранжево. Честно казано, холивудската версия ми допадна повече“, казва Рийс, който е йезуитски свещеник и автор на книгата „Вътре във Ватикана: Политиката и организацията на Католическата църква“.
Филмът съвпада с реалните очаквания за набързо свикан конклав, твърди Масимо Фаджоли, професор по историческо богословие в университета „Виланова“ в Пенсилвания.
„Един дълъг конклав би изпратил послание за разделена църква, която може би е на ръба на схизма. Историята на конклавите през миналия век всъщност е история на кратки конклави“, каза той.
Преподобният Рийс посочи и други несъответствия. Въпреки че процесът на гласуване е представен точно, той каза, че бюлетините се изгарят не след всяко гласуване, а след всяко заседание, което обикновено е две поредни гласувания.
Има обаче няколко особено крещящи грешки, които, ако бъдат поправени, биха довели до съвсем различен филм, смята той.
Ключов герой във филма – архиепископът на Кабул, Афганистан, пристига точно преди конклава с документи, в които се заявява, че покойният папа го е направил кардинал in pectore – т.е. „тайно“, което му позволява да гласува за следващия папа.
„Най-голямата грешка във филма е предположението, че кардинал in pectore може да участва в конклав“, казва Рийс. „Ако името не е обявено публично от папата в присъствието на Съвета на кардиналите, той няма право да присъства на конклава“, категоричен е експертът по делата на Ватикана.
Кавано се съгласява и отбелязва, че макар и обратът във филма за кабулския архиепископ да е пресилен, той посочва определена истина за конклавите.
„Кардиналите не винаги знаят кого избират, когато посочват нов папа“, казва той и добавя: „Ако навремето кардиналите знаеха какъв ще бъде Берголио като папа Франциск, много от тях нямаше да гласуват за него. Пий IX е бил избран като либерал и се превърнал в архиконсерватор. Йоан XXIII (Анджело Джузепе Ронкали) трябваше да бъде весел папа-предприемач, а той отприщи поредица от реформи, модернизиращи Ватикана.“
Друга от по-необичайните сюжетни линии във филма включва декана на Съвета на кардиналите, който нарушава тайната на изповедалнята, като разкрива на друг кардинал какво му е изповядала монахиня, казва Рийс.
Той е извършил смъртен грях и автоматично трябва да бъде отлъчен от църквата. Такова действие би било крайно осъдително, категоричен е Рийс.
Освен това, кардинал, който плаща за гласове – както е показано във филма, е невъобразимо днес, казва Кавано, и политиканстването е силно преувеличено.Филмът греши, като разделя кардиналите само на две групи – либерали и консерватори, твърди Кърт Мартенс, професор по канонично право в Католическия университет на Америка във Вашингтон.
„Тези етикети не ни помагат“, каза той, защото кардиналите са много предпазливи в изразяването на мнението си и „дори някой, когото смятаме за либерален кардинал, е доста консервативен според обществени стандарти“, коментира експертът.
Мартенс добави, че дори в необичайно голям конклав като тазгодишния, правилото, изискващо следващият папа да спечели поне две трети от гласовете, гарантира, че „крайните кандидати вероятно няма да получат достатъчно подкрепа“.