Филмът „Одисея“ вдигна продажбите на митологична литература във Великобритания

Екранизацията на „Одисея“ от режисьора Кристофър Нолан не просто привлече милиони фенове в киносалоните, но и засили интереса във Великобритания към епичната поема на Омир и класическата гръцка и римска митология, предаде АФП.
Специалисти по класическа филология изразиха надежда, че успехът на кинохита и широкото му културно влияние ще вдъхновят повече млади хора да се насочат към тази специалност. Премиерата на филма в средата на месеца вече даде своя резултат - продажбите на печатни издания на „Одисея“ във Великобритания са скочили с внушителните 1400 процента през четирите седмици до 25 юли спрямо същия период на миналата година, показват данни на изследователската компания NielsenIQ, цитирани от АФП.
Особено търсен е преводът от 2017 г. на древногръцката творба на британско-американската писателка и преводачка Емили Уилсън, която е специалист по класическа филология. 
Междувременно от NielsenIQ отбелязаха, че много свързани произведения - включително „Илиада“, „Цирцея“ на Маделин Милър и „Одисеята на Пенелопа“ на Маргарет Атууд - също бележат „значителен“ скок в продажбите.
Книгата „Одисея“ на актьора и писател Стивън Фрай в момента оглавява класацията за исторически бестселъри в британския сайт на Amazon. Други две негови книги на класическа тематика – „Митове“ и „Троя“ - заемат съответно второто и петото място в списъка на онлайн гиганта.
Бумът не подмина и аудиокнигите – от Spotify отчитат, че търсенията на преводи на „Одисея“ са скочили драстично с 310 процента, отбелязва АФП.
„Хората са привлечени от тези истории“, казва пред АФП Ричард Кендъл, лектор по класическа филология в Ексетърския университет, определяйки скока в продажбите като „фантастичен“. „И това се отнася не само за писателите, които непрекъснато се завръщат към гърците и римляните - към историята, митовете, образите, събитията - но и за читателите. Това са изключително увлекателни истории.“
Кендъл е на мнение, че възроденият литературен интерес не трябва да се разглежда единствено в контекста на киното. „Ако това е някакъв трик, то той трае вече над 2000 години“, смята той. „Прекрасно е, че филмът предизвика толкова голяма популярност. Хората четат повече, но това е просто поредната вълна... Хората винаги ще се завръщат към тези истории.“
Въпреки това в Юнивърсити колидж в Лондон, където режисьорът Кристофър Нолан е изучавал Омир като студент по английска филология, се надяват на сериозен ръст в кандидатстудентските заявления. „Шумът около филма е огромен и се надяваме през следващите няколко години да отчетем скок в броя на студентите“, казва пред АФП Пироз Васуния, ръководител на Катедрата по гръцка и латинска филология в университета. Той отбелязва, че през последните години се наблюдава „изключително високо ниво на интерес към класическите и античните науки“, което съвпада с нарастващия интерес около филма на Нолан.
Базиран на поемата на Омир, написана първоначално на гръцки език около VII или VIII век пр.н.е., филмът проследява героя Одисей, който се сблъсква с препятствие след препятствие по пътя си към дома след Троянската война. В главните роли са Мат Деймън като Одисей и Ан Хатауей като съпругата му Пенелопа, а Том Холанд се превъплъщава в техния син Телемах. 
Това е първият филм на Нолан след спечелилия „Оскар“ „Опенхаймер“ през 2023 г. „Одисея“ завладя публиката и критиците, като оглави боксофиса в САЩ за две поредни седмици и вече натрупа 640 милиона щатски долара в световен мащаб, отбелязва АФП.
Не всички обаче са впечатлени от модерната филмова адаптация на една от най-древните истории на човечеството. Емили Уилсън – автор на признатия превод, който самият Нолан похвали – влезе в заглавията на медиите тази седмица със съкрушителна критика към неговия сценарий. Тя твърди, че на филма му липсва „психологическа, емоционална, политическа и етична дълбочина“.
„Бих се срамувала, ако бях написала каквато и да е част от това“, заявява Уилсън за литературното списание London Review of Books, допълвайки, че екранната версия е лишена от елементите, които правят поемата велика.
Популярната британска историчка Мери Биърд е на същото мнение и изразява своя скептицизъм, въпреки че подобно на Уилсън, приветства засиления интерес към Омир. В статия за The Times Биърд изрази съжаление, че „еротичните загадки на поемата, закачливата ирония и интригуващите въпроси за истината и лъжата“ са заменени от „едно доста тромаво холивудско послание за упадъка на цивилизацията“.