Фотоизложба в Казанлък представя древнотракийските скални съоръжения и светилища в региона

Фотоизложба в комплекса „Долината на тракийските царе“ край Казанлък представя множеството древнотракийски скални съоръжения и светилища на територията на Розовата долина. Това каза за БТА авторът й инж. Костадин Димов. Експозицията може да бъде разгледана до 23 март. Тя беше открита в рамките на семинара „Траки, вино и култура“, който събра в комплекса учени и изследователи от цялата страна. 
Изложбата е създадена специално за конференцията, събрахме снимките от Казанлъшко. Показана е карта, на която е посочено къде е имало мегалити, посочи Димов. Това са храмове, разположени в удобните скални места, а в тях жреците са правили своите ритуали за време, за здраве, за лечение, обясни той. Макар да знаем за тракийските могили, разкрити от Георги Китов, се изненадахме, че в района има толкова много мегалити, допълни Димов. Изложбата показва най-забележителните скални съоръжения. 
Доста интересна е палеообсерватория "Котката", която се намира в близост до казанлъшкото село Ясеново. Тя представлява дообработена скална арка с дължина около десет метра и е разположена малко под източния ръб на живописното ждрело Скалната река, така че светлината да прониква само за кратко време в различни периоди на годината, като тези явления могат да се наблюдават и заснемат от ритуална пътека под арката. Според инж. Димов в бъдеще значението на "Котката" тепърва ще нараства, а фактът, че дните за интересни посещения могат да бъдат предвиждани, означава, че палеообсерваторията може да се превърне в място за практикуми по астрономия за ученици и студенти. По думите му това би спомогнало да се открият и други палеообсерватории в земите на траките. 
В изложбата сме показали и скалното светилище Паунов камък, което е разположено на огромен тесен гребен над река Тъжа в местността, наречена Голямата светица. То се нарича още Кудрет кале или Самородно кале, а светилището се описва като късноантично. Паунов камък е мащабно светилище, в което има много култови изсичания, но поради опасния достъп там предстоят още много проучвания. Впечатляващ е скалният трон, а в камъка е изсечен древен път, който показва значимостта на храма, посочи още инж. Димов. 
Пиростията се намира край павелбанското село Турия и е лесно достъпна за туристи, каза още инж. Костадин Димов. Това е протодолмен, при който горната плоча се крепи на три скали, откъдето идва и името. Интересното е, че върху покривната плоча на мегалита има издълбан ритуален басейн, в който дъждовната вода никога не пресъхва. Под тази плоча пък се вижда оформен проход, който подсказва, че има слънчеви прониквания, а десният подпорен камък е заравнен като ритуална площадка. 
Показали сме, разбира се, и фотографии на Мегалита край казанлъшкото село Бузовград, който е често посещаван. Познат е още като Вратата на Богинята-майка, Бащин камък или Бубакая. Това е древно светилище от времето на късния неолит и началото на бронзовата епоха, обясни инж. Димов. Той напомни, че Мегалитът е оценен от траколога проф. Александър Фол, който е пожелал точно там по древен ритуал да бъде разпръснат прахът му. Това негово желание е изпълнено, а по време на лятното слънцестоене, по залез, десетки се събират да наблюдават как залязващото зад връх Триглав слънце прониква през отвора на Мегалита и минава над олтара, посочи той. Димов отбеляза, че ритуалът е възкресен след проправянето на екопътека към мястото през 2005 година. 
Винишки камък се намира над Мъглижкия манастир „Свети Никола“, а в скалите е вкопана икона на Светата троица. Оттам може да се стигне до връх Попък, където, според легендата, е имало параклис, а в скалите на самия връх все още има извор. Винишкият камък в момента е означен от населението с християнски кръст и с българския трибагреник, а слънчевото петно, преминаващо през този мегалит, има своеобразна рогата форма. 
В експозицията са показани фотографии на скалното светилище Дупника край мъглижкото село Селце, Бузово кале, както и на Кутела – масивна конусовидна чаша, изсечена от мегалитен гранитен къс в близост до руините на средновековния манастир „Свети Никола“. Посетителите могат да научат и за "Пещера номер 7", която се намира северозападно от казанлъшкото село Ясеново. 
Инж. Костадин Димов е геофизик със специализация „Апаратура за подпомагане на археологически разкопки“.  По време на следването си взема участие в редица геофизични експедиции като тези при Кабиле, могили около Казанлък, Дебелт и Камен бряг и други. През 1991 г., когато е заместник-кмет на Казанлък, организира спасителни разкопки от експедиция ТЕМП, чиито проучвания започват поредица от значими открития в Казанлъшкия регион. Участник е в множество приложни експедиции, бил е и художник на експедиция ТЕМП.
От 2004 година насам организира обходи и изследвания на мегалитни светилища в страната, а до момента има реализирани пет фотоизложби по темата, които оказват съществен принос за визуалната документация на този вид обекти и тяхното популяризиране сред широката общественост. 
По време на семинара инж. Димов представи и доклад на тема "Наблюдение на слънчеви и лунни прониквания над мегалитна палеообсерватория "Котката" над село Ясеново, Казанлъшко".
Изложбата "Древнотракийски скални съоръжения и светилища на територията на Розовата долина" е осъществена съвместно с казанлъшкия Исторически музей „Искра“. Авторът й посочи, че изложбата предстои да бъде показана в Павел баня и в Мъглиж.