От музея уточняват, че благодарение на съгласието и съдействието на наследниците на фотографа – г-жа Терзиева и г-н Терзиев, оригиналната стъклена плака и фотографско копие на изображението са предоставени за временно експониране.
„Съхранявайки фотографията на Георг Волц, вие очевидно имате отношение към историята и принос към кауза, на която е посветен и музей „Етър“. Фотографията на шопкинята с ореол от рози би била важен визуален елемент, който да обогати изложбата „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“, пише в писмо до наследниците проф. Светла Димитрова, директор на РЕМО „Етър“, цитирана от пресцентъра на музея.
Фотографията заема специално място в експозицията, където допълва съвременната интерпретация на авторката Ана Аврамова-Пешева (Мано де Ана), която също е сред наследниците на Волц. Нейната творба, вдъхновена от архива на фотографа, създава визуален мост между майсторските традиции и съвременното занаятчийско изкуство – основна тема на изложбата. От музея посочват, че и друг участник – Цветана Недева, е създала свое произведение, вдъхновено от същата фотография.
Екипът на РЕМО „Етър“ пояснява, че Георг Волц е един от най-интересните фотографи, работили в България в края на XIX и началото на XX век. Заселва се в София, където открива собствено ателие и се утвърждава като един от първите професионални фотографи в следосвобожденска България. Неговите снимки – портрети, градски изгледи и етнографски образи – документират време на бързи промени и съхраняват достойнството на българската традиция. Сред най-въздействащите му творби е именно портретът на булка от шопската етнографска група с корона от рози – образ, в който се преплитат художествена чувствителност и уважение към народното наследство.
БТА припомня, че изложбата бе открита в края на август тази година. Тя представя български майстори в международен контекст, като партньор е фондация „Микеланджело“ чрез своята занаятчийска мрежа „Хомо Фабер“, в чийто онлайн пътеводител са включени повечето автори от „Новото ценно“. Проектът показва как традиционните техники и форми могат да бъдат преосмислени от съвременни творци, превръщайки занаятчийството в изкуство. Различни поколения, стилове и материали се срещат в общо послание: ръчното има бъдеще – и то е красиво, подчертават от музея.
Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово е създаден от Лазар Донков и отваря врати през 1964 г. като етнографски парк-музей. Днес институцията е водещ център за изследване на традиционната култура на балканджиите – от прединдустриалното общество до съвременността. В музея се възстановяват обичаи и традиции от българския календар, а екип от над 70 специалисти работи за тяхното съхраняване и популяризиране.