Модератор на дискусията беше българската поетеса, писателка, преводачка и драматург в Народния театър „Иван Вазов“ Мирела Иванова.
Обсъждането беше направено със симултантен превод на български от Румяна Станчева и Магдалена Маринова.
Писателят сподели, че много се впечатлява от поезията на Виктор Юго и че се чувства близък до него, не защото Юго е голям френски автор и ангажиран политик, а защото Льоноар споделя визията на Юго за света. „Смятам, че има нещо отвъд нас“, каза той.
„Говоря много за душата, защото тя е една невидима реалност. Не я виждаме, но я усещаме. Тя ни свързва поетически със света“, продължи авторът.
„Можеш да бъдеш много беден, ако упражняваш малко душата си, тя трябва да се култивира и подхранва с красота, с любов, с поезия и с изкуство. Така израстваме душевно“, каза Льоноар.
Писателят разказа, че неговият интерес към живота и делото на Карл Юнг е започнал, когато на 16-годишна възраст е прочел неговата автобиография. „Много елементи в тази книга представляваха интерес за мен“, сподели Льоноар. Той даде за пример идеите на Юнг за индивидуацията и колективното несъзнанавано.
„Егото ни тласка да действаме постоянно, механично, импулсивно. Юнг казва, че трябва да отидем отвъд егото и да видим, към какво ни тласка нашата душа, за да бъдем себе си“, каза писателят.
Льоноар обясни, че разделя творчеството си на два жанра – есета, разсъждения върху щастието, радостта, желанието, свещеното, също и есета, които са интелектуални биографии. Другият жанр са романите, където той представя въображаем свят с персонажи и диалози, в които разкрива основни части от себе си.
„Има винаги в моите персонажи части от мен, които обичам да карам да водят диалог“, каза той.
На въпроса за своя интерес към религията, авторът пожела да посочи разликата между духовността и религията. Според него, духовността не е непременно религиозна. Неговият интерес към явлението и ролята на религията се заражда, когато писателят работи върху своя докторат по философия. Той каза, че човек може да живее без религия, но не без духовност.
По негови думи, религията създава социална връзка между хората, но когато придобие политическа роля и се превърне в социална идентичност, тя създава и предпоставки за нетолерантност и насилие.
„Това, което ни спасява от опасността на религията, е духовността, толерантността и любовта“, каза писателят. Той спомена, че любовта и познанието са фундаментални за философията. Льоноар цитира мисълта на Сократ, че всички страдания са причинени от невежеството.
Модераторът Мирела Иванова даде думата на присъстващите да зададат своите въпроси. В края на разговора тя прочете цитат от книгата на Льоноар "Утешението на ангела". След дискусията авторът даде автографи на своите читатели.
Фредерик Льоноар е роден през 1962 г. в Мадагаскар. Френски философ и социолог, специалист по история на религиите. Завършва философия и защитава докторат във Висшето училище за обществени науки (École des hautes études en sciences sociales) в Париж с тема „Будизмът и Западът“. Главен редактор на двумесечното сп. „Le Monde des religions“ („Светът на религиите“), продуцент и водещ на седмичното телевизионно предаване „Небесните корени“ по „France Culture“. Съосновател е на организации като „Околна среда без граници“, Фондация „SEVE“ (от френските думи за „да знаеш“, „да бъдеш“, „да живееш“, „заедно“) и „Заедно за животните“, ангажирани с екология, етика и междучовешко съжителство. На български са преведени книгите му „Утешението на ангела“ (прев. Росица Ташева, 2022), „Сократ, Иисус и Буда“ (прев. Владимир Атанасов, 2017) и „Душата на света“ (прев. Венелин Пройков, 2013), всички те издадени в „Колибри“.
Събитието се проведе в рамките на 52-ия Софийски международен панаир на книгата в НДК.
Над 150 издателства ще представят повече от 100 000 заглавия на 52-ия Софийски международен панаир на книгата. Част от програмата е и 13-ият Софийски международен литературен фестивал, който в рамките на шест интензивни дни ще събере български и чуждестранни писатели, преводачи и илюстратори. До 12 декември ще се проведе и второто издание на Професионалната програма за издатели, в която ще участват повече от 30 международни гости – издатели, редактори, литературни агенти и експерти по права и детска литература.
Българската телеграфна агенция (БТА) е медиен партньор на Асоциация „Българска книга“ и присъства с мобилен национален пресклуб на панаира.