Габриела Наплатанова и Къдринка Къдринова от СЕМ представиха участието си в заседание на Европейския съвет за медийни услуги в Барселона

Габриела Наплатанова и Къдринка Къдринова - членове на Съвета за електронни медии (СЕМ), представиха на днешната среща на регулатора своето участие в четвъртото пленарно заседание на Европейския съвет за медийни услуги (ЕСМУ) в Барселона, Испания. 
Наплатанова представи пред СЕМ доклад от събитието, проведено на 9 и 10 декември. В него бе отбелязано, че на срещата са обсъдени ключови аспекти на развитието на медийната регулаторна рамка в ЕС, включително прилагането на Регламента за свобода на медиите, Европейския акт за свободата на медиите (ЕАСМ) и предстоящия преглед на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.
„Европейския съвет за медийни услуги избра за свой нов председател Ама Асанте за следващата година, зам.-председател от Франция и нов направляващ комитет с членове от Испания, Германия, Швеция, Белгия, Италия, Словакия и Ирландия. Г-жа Ама Асанте подчерта, че ЕСМУ ще действа в интерес на обществото и аудиторията и ще създава условия за практически и стратегически дискусии. Тя добави, че най-важното е членовете на борда да работят заедно, в сътрудничество, и с по-голямо участие на малките регулатори, чиито глас трябва да бъде чут, защото разнообразието прави ЕСМУ по-силен като платформа. Резултатите от работата на ЕСМУ не трябва да са самоцелни, а в интерес на обществото“, посочи Наплатанова в доклада си.
Тя отбеляза, че Ренате Николай, зам.-директор за „Комуникационните мрежи, съдържание и технологии“ на Европейската комисия (ЕК), е обърнала внимание на следващите стъпки на Комисията по отношение на плурализма и медийната свобода, в които си партнира с ЕСМУ. Обърнато е внимание също на насоките за т.нар. „медийната привилегия“ по чл.18 от ЕАСМ, която ще защитава в големите онлайн платформи съдържанието, създадено с редакционна отговорност и по етичните стандарти за медиите.
„За нея регламентът не е просто „хартиен тигър“, а „документ със зъби“, което ще проличи по начина, по който се защитава общностното законодателство. Тя обърна внимание, че по отношение на Акта за цифрови услуги (АЦУ) е издадена позиция със санкция към Екс (Х) за неспазване на изискванията за прозрачност по производство, стартирало преди 3 години. Мета (Меtа) и ТикТок (ТikTok) също са във фокуса на Европейската комисия. Особено важни са мерките по чл. 28б за защита на децата от неблагоприятно съдържание онлайн, независимо къде са по света. Такива мерки са предвидени, както в директивата за аудиовизуални медийни услуги, така и в Акта за цифрови услуги. Необходим е балансиран подход за защита, но и право на децата да участват пълноценно в онлайн средата“, каза още Наплатанова.
В доклада си тя отбеляза, че на срещата било „експлицитно обяснено“, че до края на следващата година ще се развива цифровият портфейл за ЕС, който ще помага за верифициране на възрастта при достъп до сайтове и платформи за възрастни. Наплатанова уточни, че при датското председателство защитата на децата онлайн ще бъде приоритет със засилен фокус и инициативи на ЕК и ЕП.
В изложението си тя посочи, че това трябва да се подпомага не само по линия на Акта за цифрови услуги и предвидените мерки, но и по линия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ДАВМУ).
„2026 година, според представителя на ЕК, ще е годината, в която ще се разглеждат актовете, свързани със съдържанието по Директивата за аудиовизуални медийни услуги и директивата за авторските права. Ще има обществени консултации и обсъждания със заинтересованите лица с оглед на променената среда и потребителски навици, като във фокуса ще бъдат взаимоотношенията в медийния пазар, разпределението на рекламата по отношение на чл. 7а и услугите от общ интерес. Оценката е, че директивата не е достатъчно ефективна и разбира се, ще се разгледа ролята на инфлуенсърите, защото досега те не се регулират кохерентно, а имат характер на доставчици на медийни услуги в някои от държавите членки“, каза още Габриела Наплатанова.
Тя допълни, че председателят на стратегическата сесия Карлос Агилар Паредес е подчертал, че през първата година от работата на ЕСМУ са били спазени принципи като инклузивност, прозрачност и видимост в дейността на съвета.
Изводите показват, че е необходимо ускоряване на процеса за приемане на Регламента още през първата година от работата на ЕСМУ в държавите членки на ЕС. Процесът вече е стартирал при 73% от регулаторите, но, според Наплатанова, е важно да се подобри капацитетът на националните регулаторни органи с оглед на новите задачи.
„Това го споделяме почти на всяко заседание, но за съжаление 54% от регулаторите посочват, че няма да получат допълнителни средства и ресурси за новите задачи, определени им в общностното законодателство“, каза тя. Наплатанова отбеляза, че за следващата година предстои преформатиране на част от задачите на Европейския медиен съвет – с по-малко работни групи, по-голям фокус върху конкретни текстове от регламента и работа по оценката на директивата за аудиовизуални медийни услуги, представена в конкретен доклад.
„Беше представен изключително ценен доклад, свързан със защитата на малолетни и непълнолетни онлайн в Работна група 1 на Европейския медиен съвет, в която изключително активно се включи председателят на СЕМ д-р Симона Велева с г-н Илия Люцканов. Докладът беше одобрен с аплодисменти и ще бъде публикуван. Ще бъде публикуван и докладът за регулацията на инфлуенсърите в ЕС, изготвен от Италия, в който са участвали 24 регулатора. Той също ще е доста ценен като принос и също ще бъде публикуван“, обясни Наплатанова. 
Тя отбеляза, че основните насоки за преразглеждане на ефективността на директивата за аудиовизуални медийни услуги се отнасят предимно до препоръките за преработка на дефинициите и обхвата на директивата, подобряване на нейната видимост, уточняване на понятието „аудиоуслуги“ и по-ефективно регулиране на нелинейните услуги, така че надзорът върху тях да бъде изравнен с този върху линейните услуги. Сред приоритетите е и засилването на механизмите за противодействие на дезинформацията и манипулативните влияния от трети страни спрямо ЕС.
Габриела Наплатанова уточни, че по думите на г-н Карлос Агилар Паредес до момента само две държави от ЕС са приложили напълно европейския регламент за медийна свобода - това са Финландия и Дания.
„Г-жа Наплатанова се включи в дебатите много сериозно и подготвено“, каза Къдринка Къдринова. Тя отбеляза, че повечето представители на регулаторите от други страни са предимно юристи и почти няма журналисти. „Затова бих определила като плюс за нашия регулатор присъствието на трима активни журналисти. Това е особено важно, защото свободното и плуралистично упражняване на журналистическата професия е ключов акцент в ангажиментите на регулацията в Европейското медийно пространство“, допълни тя.
„Действително влизаме в качествено нов етап на развитие на медийната среда и особено с тази санкция, която сега Европейската комисия наложи на Екс и ответната реакция, която видяхме. Ще видим дали медийната регулация ще устои на технофеодализма или всъщност пазарът ще го прилага, като се развива. И е истинско професионално предизвикателство да работим в регулатора именно в тези времена“, каза председателят на СЕМ Симона Велева.
Докладът бе единодушно приет. В рамките на заседанието бяха разгледани и одобрени докладите на дирекция „Мониторинг и анализи“ и на дирекция „Лицензионни, регистрационни, правни режими и международна дейност“. Съветът за електронни медии взе решение да предостави достъп до обществена информация, свързана с числеността на персонала, свободните щатни бройки към 30 ноември т.г., трайно незаетите за шест месеца щатни бройки към същата дата, разходите за персонал според бюджета за 2025 г., както и размера на заплати и възнаграждения по заявления за достъп до информация.
На заседанието бе представен и единодушно приет също тригодишен отчет на СЕМ по темата за медийната грамотност, съгласно чл. 33а, ал. 3, т. 3 от Закона за радиото и телевизията, свързан с Политиката за медийна грамотност.