Генералният директор на БТА Кирил Вълчев връчи насърчителна награда в конкурса "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена"

Генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев връчи една от насърчителните награди в десетото юбилейно издание на Международния литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена" - на Елина Миткова Илиева от 12 клас в Немска езикова гимназия "Гьоте" в Бургас.
Отличието е за разказа ѝ "Дръж ме". Наградата от БТА е едноседмичен стаж по агенционна журналистика в "Школа БТА" и беше връчена по време на тържествена церемония-спектакъл тази вечер в Международния конгресен център в Бургас. "През цялата тази година, в която отбелязваме 80 години от спасяването на българските евреи, БТА поддържа специална рубрика на български и на английски език с помощта на Алберта Алкалай - Център за еврейско-българско сътрудничество “Алеф”. С поредицата от материали припомняме събитията от миналото и участниците в тях, и представяме значението на спасението и спасителите. Всеки материал завършва с препратка към официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, където в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата на Яд Вашем със записани нула жертви е България", каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. 
Той посочи, че церемонията по награждаване на победителите в Десетия международен литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”, организиран от “Алеф”, е повод да отбележим огромната отговорност на пишещите хора. 
"В архива с новините на "БТА - 125 години" - всеки ден от 1898 г. насам, не намерихме новина от 1943 г. за спасяването на българските евреи. Не само БТА не е отразила събитието, а и всички български вестници тогава. Вярно, по темата за евреите няма нищо повече от сухи публикации за приеманото под германски диктат антисемитско законодателство, без влагане на никакъв ентусиазъм за прилагането. Но извън тези формални публикации, в българските медии няма нищо за спасяването на евреите", допълни Вълчев. 
По думите му това трябва да бъде урок на днешните медии. Той заяви, че непредставянето на съществуваща в обществото позиция не означава, че тя не съществува. Вълчев изтъкна, че тя може да се окаже толкова силна, че с мощта си да надделее така, че цяла държава да се съобрази с нея, да я приложи и да стане част от решение, което публично се премълчава. 
"Такова общество, като българското през 1943 г., няма никъде другаде в Европа, включително в съседните окупирани от Германия Гърция и Югославия, откъдето по немско нареждане са депортирани евреите - включително от администрираните от българи под немските заповеди 11 843 евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пиротско. Там не само медиите са мълчали … Както цели общества в цяла Европа са мълчали, а властимащите в европейските държави са депортирали евреите", допълни той.
В заключение Вълчев каза, че урокът за пишещите остава, защото вчерашните новини са памет днес. По думите му, дори с усилията на конкурс като този на "Алеф", празнините трудно се запълват. Освен новини за спасяването през 1943 г. отсъстват и достатъчно вдъхновени големи разкази за тези събития, които са не само основание за гордост на българите, но и пример за следване, заяви генералният директор на БТА.