Георги Дюлгеров: Свободният човек не е предател, такъв може да бъде само робът

Свободният човек не е предател, такъв може да бъде само робът, каза режисьорът Георги Дюлгеров, който представи на фестивала „Златна роза“ във Варна своя филм „Записки по едно предателство“. С него бяха актьорът Иван Николов, който изпълнява ролята на Захари Стоянов, операторът Веселин Христов, продуцентът Владимир Андреев и монтажистката Антония Милчева. Сценарият е по книгата „Записки по българските въстания“ и разказва за смъртта на Георги Бенковски, изигран от Пламен Димов. 
Дюлгеров изтъкна, че две важни теми са го вълнували при създаването на историята. Едната е за предателството и произтичащата прошка, която се дава когато виновният е готов да я получи, но и когато прощаващият иска да я даде. Другото послание на филма е изразено в монолог на Захари Стоянов на финала и то е, че само робът е предател, а свободният човек не е, посочи режисьорът. Той е против обобщенията, че българите са предатели и смята, че ние сме такива колкото всеки друг народ. Според него героите на националноосвободителната борба у нас са се появили в резултат на сложни исторически процеси като безчинствата на черкезите, но и с желанието за свобода, появило се най-вече при богатите и заможни хора като Каблешков и Бенковски. 
Дюлгеров изтъкна, че много почтено е следвал в сценария си текста от „Записки по българските въстания“, без да си позволи да променя, само да комбинира, пренарежда и съкращава. Много време е отнело избистрянето на образа на Захари Стоянов, тъй като той пише много малко за себе си в книгата, посочи режисьорът. Актьорите Иван Николов, Пламен Димов и Ивайло Христов (дядо Вълю) са били обучавани от специалист по диалекти, за да бъдат максимално автентични в лентата.
Предателството е темата и на новия филм на Георги Дюлгеров „Разлом“, който е посветен на горяните. Главната героиня, изиграна от Весела Петрова, е внедрена сред тях от Държавна сигурност и става предател, разкри режисьорът. Той уточни, че снимките са започнали, но са прекъснати временно по финансови причини и догодина ще продължат. 
Дюлгеров изрази схващане, че е много важно историческите филми да се правят съотнасяйки ги към днешния ден, инак те биха се превърнали в красива възстановка. Ние българите сме обричани на братоубийствени разломи, в които сами се изтребваме и които спират нашето културно развитие, каза той. По думите му именно през 50-те години на ХХ век, когато се развива действието в новия му филм, е унищожена една стойностна култура на горяните, които са били интелигентни хора, и е дошла болшевишката. Има нужда да говорим за това, за да не може то да се повтаря, смята режисьорът. 
Георги Дюлгеров представи в програмата на фестивала „Златна роза“ във Варна и втория том на книгата си „Биография на моите филми“. Той сподели, че в него се опитва да разкаже за командването на изкуството, което упражнява всяка власт и на което творецът се съпротивлява. Сега обаче диктува пазарът, а той е криворазбран. Живеем в цензурата на парите и е истинска заплаха за националния ни суверенитет да не изгубим културната си идентичност ако не се осъзнаем като съпричастни към Балканите, каза той и добави, че внушава на своите ученици да търсят себе си. 
По мнението на критици, „Записки по едно предателство“ е много важен и носи проникновението на филмите от 70-те години, които са много значими за българското кино. На срещата, посветена на премиерата, бе отбелязано минималистичното заснемане без героизация на образите и смирението, което е като бяла врана на фона на повечето заглавия от тазгодишния фестивал „Златна роза“, които по мнението на Ингеборг Братоева-Даракчиева са нахъсани и често прекрачват граници, които не бива да се преминават.