Година след „обира на века" трудният преход на Лувъра към по-високо ниво на сигурност продължава

Една година по-късно Лувърът все още се опитва да запълни пропуските в сигурността, разкрити от зрелищния обир на 19 октомври 2025 г. в самото сърце на Париж - титанично предизвикателство за най-посещавания музей в света, който е остарял и изпитва затруднения заради огромния наплив от посетители, предаде АФП.
На практика липсващи камери за наблюдение на периметъра, подценяване на рисковете от проникване, хроничен недостиг на оборудване - докладите, изслушванията и парламентарните комисии, последвали зрелищния обир на осем скъпоценности от френската корона, стигат до едно и също заключение: музеят е изтощен и уязвим.
Една цифра, сред много други, обобщава недостатъчните инвестиции в сигурността - към момента на обира Лувърът е изразходвал едва 3 от 83-те милиона евро, предвидени за „генералния план за сигурност", който цели да модернизира съоръженията му. Както остро отбеляза Сметната палата, „музеят е давал предимство на видими и атрактивни дейности".
„За да бъде приведен този музей изцяло в съответствие с нормите за безопасност, на практика би трябвало да бъде затворен завинаги", каза в края на 2025 г. тогавашната френска министърка на културата Рашида Дати.       Тази безпрецедентна криза, съпътствана от стачка на персонала и множество инциденти (теч на вода, измама с билети), ускори оставката на президентката на Лувъра Лоранс де Кар и доведе до поредица от спешни мерки.
Музеят с бюджет от 330 милиона евро, от които близо 100 милиона са осигурени от държавата, е инсталирал камери за наблюдение на периметъра, обезопасил е входовете си и е започнал реновирането на центъра за управление на сигурност, чието състояние шокира законодателите.
„Прилагането на генералния план за сигурност напредва с бързи темпове", потвърди пред АФП Кристоф Лерибо, който през февруари пое ръководството на Лувъра, като обаче не пропусна да отбележи и сложността на изпълнението на тези дейности, докато музеят остава отворен за посетители.     Всяка година близо 9 милиона души преминават през залите на Лувъра, чието занемарено състояние вече не се оспорва от никого.
„Въпреки внушителната си величественост и всекидневната отдаденост на служителите, Лувърът едва диша", каза Лерибо пред Сената през юни, като специално акцентира върху „стената от инвестиционни нужди, която се издига пред музея".  
Нуждите са огромни: по собствените му думи за отопление президентът на Лувъра разполага в кабинета си единствено с преносим уред, въпреки че използването на такива устройства в административните помещения е забранено.
    Що се отнася до сигурността, музеят се е ангажирал до 2032 г. да инвестира приблизително 20 милиона евро годишно, а от юли разполага и със специално назначен ръководител по сигурността, отговарящ за координацията на мерките за безопасност
Пътят обаче ще бъде дълъг.    „Лувърът се нуждае от промяна в културата си на сигурност - процес, който тепърва предстои, и ще отнеме няколко години. Ръководството на Лувъра трябва да възприеме идеята, че сигурността е приоритет - нещо, което преди не беше така", каза пред АФП Лоран Лафон, който следи отблизо случая в качеството си на председател на Комисията по култура в Сената.
„Травмата от обира все още е налице", отбеляза на свой ред Валери Бо, представителка на синдиката CFDT в музея.       Държавата и ръководството се фокусират върху мащабния проект за модернизация на музея, стартиран през януари 2025 г. от Еманюел Макрон и наречен „Лувърът - Нов ренесанс". Начинанието на стойност 1 милиард евро, което освен всичко останало предвижда и нова зала за „Мона Лиза", обаче не среща всеобщо одобрение.
„Можем да засилим мерките за сигурност, без да прибягваме до този проект, който не отговаря на приоритетите и предвижда неустойчиво нарастване на броя на посетителите", казва Кристиан Галани, представител на синдиката CGT.
От друга страна, според директора на Лувъра Кристоф Лерибо, този план е „единственият начин да се гарантира бъдещето на музея".
„Всичко е взаимосвързано и преплетено -  ремонтът на сградите при зачитане на културното им наследство, адаптирането на музея към климатичните промени и нуждите на нашето време, облекчаване на маршрута за посетители, за да може Лувърът да „диша", отбелязва Лерибо пред АФП. 
Финансовото уравнение не е лесно за решаване. За да финансира този проект, Лувърът трябва да намери 360 милиона евро от частни спонсори и няма да може да разчита на държавата предвид изключително ограничените бюджетни възможности. „Това е огромно предизвикателство и не знам дали ще успея да се справя", каза Кристоф Лерибо през юни.