Големият адронен колайдер влезе в Залата на славата на сп. "Тайм" за най-емблематичните изобретения от последните 25 години

Големият адронен колайдер е сред 25-те емблематични иновации, които намират място в Залата на славата на сп. "Тайм" на най-добрите изобретения от изминалия четвърт век, съобщи сайтът на ЦЕРН (Европейската организация за ядрени изследвания). 
Всяка година "Тайм" търси най-вълнуващите иновации, за да състави годишния си списък с най-добрите изобретения. По повод 25-годишнината на списъка, списанието е подбрало 25-те най-емблематични и влиятелни изобретения от изминалите години. Всички тези революционни иновации са избрани заради своята оригиналност, амбиция и въздействие.
Големият адронен колайдер (Large Hadron Collider, LHC) започна да функционира през 2008 г., като най-големия и най-мощен ускорител на частици в света и беше включен в списъка на сп. "Тайм" за най-добрите изобретения за същата година. 
За бъде реализиран този амбициозен проект, бяха необходими безброй иновации и изобретения. Когато идеята за LHC започва да се заражда в началото на 80-те години, много технологии като свръхпроводящи магнити, ултрависок вакуум и криогеника се нуждаят от значителни подобрения, за да поддържат ускорител от такъв мащаб. 
Тъй като разширява границите на научните изследвания, LHC изисква и вдъхновява иновации. Това става възможно благодарение на огромното международно сътрудничество на учени, инженери и техници от над 110 страни, сред които и България.
Откакто влезе в експлоатация, Големият адронен колайдер наблюдава неуловимия дотогава Хигс бозон и откри цяла колекция от екзотични адрони. Днес ускорителят на частици продължава да прониква все по-дълбоко в нашето разбиране за градивните елементи на Вселената, известни като Стандартен модел. Именно заради това дълготрайно влияние и почти две десетилетия фундаментални изследвания сп. "Тайм" го признава за едно от най-великите изобретения на този век.
В Залата на славата на сп. "Тайм" на най-добрите изобретения от изминалите 25 години намират място още контрацептивният влагалищен пръстен НуваРинг за предпазване от бременност (2001), роботизираната прахосмукачка iRobot Roomba (2002), платформата за видеосподеляне Ютюб (2006), смартфонът iPhone на "Епъл" (2007), Глобалното хранилище за семена на архипелага Свалбард (2008), суперкомпютърът Уотсън на Ай Би Ем (2011), марсоходът "Кюриосити" на НАСА (2011, 2012), революционните семейни конзоли Nintendo Switch (2017), космическият телескоп "Джеймс Уеб" (2022), мултимодалният  голям езиков модел GPT-4 на компания OpenAI (2023).