Горещините в Испания връщат традиционното ветрило в ръцете на млади и стари

От претъпканите вагони на метрото до слънчевите площади и музикалните фестивали – традиционното испанско сгъваемо ветрило, известно като абанико, отново е навсякъде в Испания, пише Асошиейтед прес. Причината е съвсем практична – поредицата от горещи вълни превърна старомодния аксесоар в един от най-достъпните начини за разхлаждане през лятото.
Достатъчно малко, за да се побере в чанта или джоб, абаникото се разгъва в полукръг и с няколко движения на китката създава осезаем въздушен поток. През това лято ветрила се виждат все по-често в ръцете не само на възрастни жени, които традиционно ги използват, но и на млади хора и мъже. 53-годишният Давид Гонзалес размахва ветрило в розови, лилави и червени тонове. „В началото се чувствах малко неловко, защото е нещо, което се свързва главно с жените, но трябва да призная, че служи на целта си – и озарява деня ми“, казва той пред Асошиейтед прес.
Макар днес да изглежда като неразделна част от испанската култура, сгъваемото ветрило не произхожда от Европа. Историците смятат, че то достига до Стария континент чрез португалската морска търговия с Азия през XV и XVI век. Постепенно ветрилото се превръща в моден аксесоар в европейските дворове, а Испания развива собствен стил и производствена традиция.
В средата на XVII век Диего Веласкес рисува прочутата „Дама с ветрило“ – едно от произведенията, които свидетелстват за популярността на аксесоара сред заможните европейци. По-късно Мадрид се превръща във важен център на производството, а през XVIII век Валенсия се утвърждава като испанска столица на ветрилата.
Мери Китсън, куратор в Музея на ветрилата в Лондон, обяснява, че развитието на печатарската индустрия през XVIII век прави производството на листата на ветрилата значително по-евтино. Така те постепенно стават достъпни за по-широк кръг от хора и започват да се превръщат не само в средство за разхлаждане, но и в предмет на модата.
През XIX век абаникото вече има и своеобразен социален език. Жените от аристокрацията използват движенията на ветрилото, за да изразяват интерес, флирт или неодобрение, без да казват нито дума. Така се появява така нареченият „език на ветрилото“, превърнал се в част от популярните представи за етикета и ухажването в Испания.
От Испания ветрилото се разпространява и в Латинска Америка. По-късно то намира особено място във фламенкото, където танцьорките го превръщат в изразителен сценичен реквизит. Според 44-годишната фламенко танцьорка Кармен Торес ветрилото съчетава усещането за горещина и влажност с кокетството и съблазнителността, характерни за танца.
Тази връзка с фламенкото постепенно превръща абаникото в един от разпознаваемите символи на Испания. Днес то обаче все по-често се връща към първоначалната си практична функция.
„Живеем от жегата“, казва пред Асошиейтед прес Хавиер Леранди, чието семейство продава ветрила в мадридския магазин Casa de Diego повече от век и половина. Магазинът предлага произведени в Испания ветрила – от обикновени дървени модели до сложни ръчно рисувани изделия от седеф.
Цените варират значително. Най-простите модели струват около 30 евро, докато ръчно изработените могат да достигнат няколкостотин евро, а някои луксозни екземпляри се продават за хиляди евро. Според Леранди стойността зависи не само от материала, но и от времето и уменията, вложени в изработката.
С нарастването на туристическия поток към Мадрид абаникото се превръща и в популярен сувенир. Чуждестранните посетители го купуват както заради традиционния му вид, така и заради практичността му. Леранди смята, че ръчното ветрило има едно важно предимство пред преносимите електрически вентилатори – не се нуждае от батерии.
За тези, които не търсят скъп сувенир или произведение на изкуството, на мадридските сергии се продават пластмасови и хартиени ветрила за няколко евро, а търговците също отчитат силно търсене през лятото, допълва Асошиейтед прес.