Гробни дарове от Дуванлийския некропол и Панагюрското златно съкровище представя Пловдивският археологически музей на изложбата в музея "Гети" в САЩ

Панагюрското златно съкровище и експонати от могилите Башова и Мушовица участват в изложбата в музея "Джон Пол Гети" в Лос Анджелис, САЩ, посветена на Древна Тракия. 
Както БТА писа, четиринадесет музея от България с общо над 150 предмета ще участват в изложбата "Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция" в музея "Джон Пол Гети". Българските предмети представляват над 90% от всички експонати, включени в изложбата. Експозицията ще продължи от 3 ноември до 3 март 2025 г.
Пловдивският регионален археологически музей участва с трите големи съкровища, едното от които е емблематичното за България Панагюрско златно съкровище. То е от така наречените депозирани съкровища, което не е част от гробни дарове, а скрито по някаква причина, разказа археологът Любомир Мерджанов, част от екипа на музея в Пловдив и един от участниците в транспортирането на ценните експонати от България до САЩ. По думите му по всяка вероятност съкровището ще бъде акцент в изложбата в "Гети". 
ПАНАГЮРСКО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ
Съкровището е открито случайно в през 1949 година от тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови. Първо е заведено в инвентарните книги на Регионалния археологически музей в Пловдив и е негова собственост. Смята се, че съкровището е изработено в малоазийския град Лампсак. Златният сервиз за пиене се състои от девет златни съда - фиала и осем ритона, с различни зооморфни и антропоморфни форми.  Общото му тегло е 6,100 кг. Включва гръцки митологични персонажи и сцени, известни в Тракия през елинистическата епоха. Съкровището е принадлежало на все още неизвестен тракийски владетел на племето одриси, управлявал в края на IV и началото на III в. пр. Хр.
Фиалата (блюдо) е украсена с релефни изображения на африкански глави и жълъди, разположени под формата на концентрични кръгове. На нея има два надписа, показващи теглото му в единици за тегло, използвани в град Лампсак (съвременен Лапсеки, провинция Чанаккале, Турция). Съставът на златото, от което е направен този съд, се различава от този на останалите осем съда. 
Два от ритоните са изработени като глава на елен. Единият е с изобразени фигурите на Атина, Парис, Хера и Афродита върху шийката му. Другият има изобразени на шийката му две митологични сцени - Херакъл в борба с Керенитската сърна и Тезей в борба с Маратонския бик. Дръжката на съда завършва с фигурата на лъв.
Дръжката на златения ритон, изработен като глава на овен, също завършва с фигурата на лъв. Върху шийката му релефно са изобразени фигурите на Дионис и вакханката Ериопе в седнало положение. Встрани от тях са представени танцуващи вакханки.
Три са ритоните, изработени като глава на амазонка или богиня. При два от тях косите на амазонката са прибрани и покрити с воал, а върху шията е изобразена огърлица. Дръжката на ритона завършва с фигурата на крилат сфинкс. Амазонката на втория ритон е с шлем. Върху двете страни на шлема са изобразени релефно фигурите на крилати сфинксове.
Златният ритон, чиято долна част е оформена като протоме на козел, има върху шийката си изобразени релефно фигурите на Хера, Артемида, Аполон и Нике. 
Амфората-ритон е с дръжки, завършващи под формата на кентаври. Върху стените са представени три композиционни сцени. Централната сцена представя петима воини по време на битка. Втората сцена представя двама воини в спокойна поза да гадаят на черен дроб. Върху долната половина на амфората са изобразени фигурите на Силен и малкия Херакъл в люлка, който убива две змии. 
СЪКРОВИЩА ОТ НЕКРОПОЛА КРАЙ СЕЛО ДУВАНЛИИ
Другите две съкровища са предмети от две могили от знаковия некропол край с. Дуванлии, община Калояново - Башова и Мушовица. Те са част от постоянната експозиция на музея в Пловдив.
Могилата Мушовица представлява погребение с трупоизгаряне със зле запазен скелет в дървен ковчег, по всяка вероятност на жена. Находката включва гробни дарове, сред които златен нагръдник със стилизирани птичи изображения и комплект от три фибули, две от които са с висулки по три жълъда. Други златни находки са 10 обеци и два наушника, както и изящна златна огърлица. Като част от женските принадлежности са и три стъклени шишенца-ойнохое и два алабастрона, всички за благовония. Изключително редки са теракотеният женски бюст и чернофигурната амфора.  Амфората е една от малкото открити такива в България. Тя изобразява две сцени - борбата на Тезей с Прокруст и Дионисова сцена. Могилата е датирана от VI-V в. пр. Хр.
В Башова могила, която представлява мъжко погребение, са открити интересен комплекс от предмети, състоящ се от сребърен ритон с конско протоме с позлата и една фиала с диаметър около 30 см., с изображение на четири позлатени колесници, преследващи се в кръг по ръба. Находката включва още един киликс с позлатено изображение на богиня, която язди кон по брега на морето, златен нагръдник с изображение на планински лъв или вълк, една голяма керамична хидрия и една бронзова хидрия ( големи съдове за течности), броня с две части, сребърна каничка. Върху нея, ритона, и двете блюда след производството им, допълнително, е гравирана думата Дадалеме. Има много теории за превода ѝ, но е много вероятно да представлява и лично име, което представлява и най-интересният момент от цялото съкровище , смята археологът Мерджанов.
Могилите са разкрити през 30-те години на миналия век и са част от т.нар. Дуванлийски некропол, който представлява много голям елинистически некропол, съдържащ богати погребения от тракийския период. Част от находките са в археологическия музей в Пловдив, а друга в Национален археологически институт с музей при БАН. Известната сребърна амфора от Кукова могила също участва в изложбата в САЩ, но като част от експонатите на НАИМ.
Дуванлийските могили са първият мащабно проучван некропол в България. Археолозите Иван Велков, Васил Миков, после Богдан Филов, започват да експериментират, за да разберат кой е най-добрият начин за проучване на такива могили, разказа Мерджанов. По думите му това е ранен период, в който те започват да трупат емпиричния си опит. Интересно е, че тогава в разкопките участва много голяма част от населението на околните села, тъй като заради липса на земекопна техника, всичко се извършва на ръка. Това прави цялото проучване много колоритно и мащабно, подчерта археологът.
Сами по себе си съкровищата носят белези на престиж и лукс, показват, че тракийската върхушка е контактувала със Средиземноморския свят и по търговски пътища е придобивала предмети на лукса, голяма част от които не са се произвеждали тук на място, разказа Мерджанов.  По думите му целият некропол при село Дуванлии говори за концентрация в района на тракийска аристокрация. С кое селище е свързан обаче той, е много трудно да се каже. Обикновено се възприема, че може би е свързан с Филипопол, но тъй като градът е доста далече, по всяка вероятност в района съществува династичен център или голямо селище, или може би резиденция, която не е открита към момента, посочи специалистът. Преди 20 години са проведени последните археологически разкопки в района от доц. Костадин Кисьов, директор на РАМ - Пловдив, който проучва една от могилите и отново открива богато погребение. Находките от него са експонирани в музея. Могилите са разпръснати между селата и са били около 60. Повечето от тях са изравнени, а голяма част са ограбени през 90-те години на миналия век и са загубени за науката. 
АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ В ПЛОВДИВ
Регионален археологически музей в Пловдив (РАМ – Пловдив) е една от най-старите културни институции в България. Официално е открит през 1882 г., като неговото развитие преминава през етапа на археологическо-нумизматичен кабинет до окончателното му обособяване като Археологически музей през 1920 година. Идеята за създаването на музей в Пловдив е на видния български възрожденец, книжовник и държавник Йоаким Груев, който от 20 май 1879 г. до 23 ноември 1884 г. е директор на Народното просвещение в Източна Румелия.  Библиотеката и музея са поставени под ведомството на Груев. В музея са обособени три отдела – археологически, нумизматичен и ръкописен, като последният преминал през 1883 г. като основаваща структурна част на днешната Пловдивска библиотека „Иван Вазов”. Първоначално неговите фондове съдържат нумизматична колекция от 1500 монети, етнографски и исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги от ХVII – ХVIII в., 300 икони и картини на прочутите български художници Станислав Доспевски, Иван Лазаров, Цанко Лавренов, Николай Райнов, Златю Бояджиев и други.
На 1 май 1901 г. Борис Дякович поема управлението на библиотеката и музея, което продължава до 1931 г. Дякович е археолог и през 1910 г. осъществява своите планове за основаване на един нов музей, в който да бъдат съхранявани „старини” в една богата област, каквато е Тракия. Така открива музейният отдел, който съществувал първоначално като „археологическо-нумизматически кабинет” при Народната библиотека. След повторното откриване на музея са обособени шест отдела – археологически, исторически, етнографски, църковен, нумизматичен и разни старини. Освен официалните отдели още през 1907 г. са оформени „предисторически” отдел, а през 1909 г. се зараждат отделите „исторически”, „старо изкуство” и други.
Музеят притежава една от най-богатите колекции съдържаща близо 100 000 експоната, произведения на човешкото изкуство и бит, свързани с историята на Пловдивска област и град Пловдив - наследник на един от най-големите и значими антични градове на Балканския полуостров - Филипопол.
Регионът на Пловдив през V - I в. пр. Хр. е населен от тракийското племе одриси, което единствено между известните 46 тракийски племена създава държавна организация, управлявана от царската институция. Одриската държава обхващала територията на съвременна България, Северозападна Турция и северните части на Гърция. Представителите на тракийската аристокрация са погребвани в големи могили и каменни гробници с различен план, архитектура и интериор.
Най-ранните гробници с цистовиден план и полихромна живопис от V в. пр. Хр. се намират в района на община Калояново. Те са свързани с наследниците на първия одриски цар Терес I (480 - 440). От началото на IV в. пр. Хр., при царуването на тракийския цар Котис I (383 - 359), започва строителството на монументални зидани гробници с коридор (дромос) и гробни камери с врата за многократно посещение. Този тип гробници се намират в района на Перущица и Брестовица, Пловдив, както и при с. Старосел, община Хисаря.