Трябва да запазим паметта, за да можем да надграждаме, смята художничката Силвия Богоева

Паметта е нещо много важно. Всички трябва да я съхраняваме, да четем, да се интересуваме, да слушаме, за да можем евентуално да надграждаме. Когато знаеш какво е миналото, имаш шанс и да надградиш нещо, дори да е много мъничко. Това каза пред БТА художничката Силвия Богоева, която гостува във варненската галерия „Папийон“ със самостоятелна изложба живопис и рисунка, озаглавена „Присъствия“. 
Обичам човека, обичам да го изследвам, да го рисувам, да общувам. Tова е интерес от детската ми ранна възраст, който не е залязъл, добави тя. По принцип рисува доста спонтанно и емоционално върху платното неща, които й допадат, но много често има желание да изобрази фигури като Георги Парцалев и Крикор Азарян, които е важно според нея да останат в паметта ни. Сигурна е, че доста от по-младите хора не са много запознати с тяхното наследство. Парцалев е бил любимият актьор на майка й. Възпитавана е в любов към артистите, актьорите, художниците и рисува личности, които уважава.  
Прави портрети също на свои близки или случайни образи, които среща по пътя. В изложбата присъства и рисуван с въглен нейният приятел - реставраторът Мартин Копецки, прегърнал кучето й. Има портрет и на съученика от средното училище Марти Трифонов. Другите картини са свързани повече с пътуванията й в любимата Венеция и в Париж, където винаги се връща с удоволствие и никога не скучае. На едно от платната е паметникът на българо-съветската дружба във Варна, плаващ сред вода, рисуван от Богоева, докато живее два месеца във вилата, където е сниман филмът „Любимец 13“ в града.
„Абсолютно всяка картина запечатва обект, който ме вълнува. Никога не сядам да рисувам неща, които не са ми интересни, обяснява авторката. Когато имам поръчка за портрет, винаги първо проверявам човека, преди да се съглася. Не съм робот, не съм в сферата на услугите и държа да си доставя удоволствие. Имам този късмет да съм художник. Ние сме привилегировани в този контекст и смятам така да бъде и занапред с Божията помощ", сподели още авторката.
Някои хора, които рисува, са й интересни като черти, чисто антропологично. Преди години много често правела шаржове по заведенията. Има и такива, които проучва, чете за тях, интересува се. Има портрети, които не стават, прави ги по десет пъти и пак не е доволна. Други много си харесва в първите два-три часа, а на следващия ден съжалява, че не е обявила за готови на по-ранен етап. По-често е критична към картините си. Удовлетворението за нея е трудна работа.
Най-много обича да борави с въглен, маслени бои и акрил. Рисунката е нейната лична сила, там се чувства най-спокойно, най-искрена, най-категорична. Въгленът допада на темперамента й, тъй като е по-остър. Има планове да не изоставя обаче и скулптурата, което всъщност е любимото й изкуство.