Групата „Орендъ“, която смесва съвременен метъл с българска фолклорна музика, подготвя втория си албум

Вторият албум на групата „Орендъ“ е на финална права и съвсем скоро ще бъде завършен. Със сигурност ще излезе тази година към края на пролетта, началото на лятото. Това каза в интервю за БТА Петър Стоянов, създател на групата, която смесва съвременен метъл с българска фолклорна музика.
Идеята за музикалния проект „Орендъ“ се заражда през 2015 г. около поп рок фестивал в Несебър с условие за участие авторска песен на български език. Тогава се появява началната версия на първата песен на групата – „Катерино моме“. Тя придобива втора и завършена версия през 2017 г., когато с помощта на приятели Петър Стоянов я записва и публикува в YouTube. „Това ми даде тласък да опитам да направя още една песен в свой аранжимент – „Назад, назад, моме Калино“, за да видя какво ще се получи“, разказа той.
Оренда или орендъ, както от групата са решили да го изписват, е езически символ с религиозно значение, който се срещал не само при прабългарите, но и в племена и народи по цялото земно кълбо. „Символизира онази сила, която се крие във всяко същество, и те подтиква да сбъдваш и реализираш онова, за което мечтаеш и гориш - твоето призвание“, посочи създателят на бандата. Той добави, че е избрал да я нарече така, за да покаже, че човек не бива да се отказва от мечтите си, защото вътре в нас се таи зарядът, който ни помага да се движим напред и да се борим за тях.
Петър Стоянов е вокал в „Орендъ“, Янислав Митев - китара, Любомир Захариев - клавир, Мануел Малешков - барабани, а Боил Каранейчев - бас. Китаристът Георги Хаджиев участва в записите за новия албум, но поема по свой творчески път. Всички без мен и Янислав са професионални музиканти, обясни Стоянов.
„Използваме фолклорната основа на песните и смесваме със съвременен метъл. В новия албум сме експериментирали малко повече, на места сме добавили народни инструменти, а в предишния имахме соло на саксофон. Добавяме и по нещо от други стилове, но основно са метъл и народна музика“, каза той, попитан как определят музиката си. „Народната музика е от съществено значение, както и рок и метъл с всичките им поджанрове, не си поставяме ограничения. Имаме влияния от класическата и филмова музика, от електронната музика, от фънк и джаз дори“, посочи Петър Стоянов и изброи като изпълнители, които се вписват в техния спектър - Nightwish, Avenged Sevenfold, Dream Theater, Myrath, Ghost, Trivium, Слави Трифонов и Ку-ку бенд, Rammstein.
С техния прочит на народни песни през 2020 г. се появява и първият албум – „Максул“. Песните са девет, записвани и обработвани в продължение на три години. Две от тях са авторски инструментали, а останалите – преработки на любими на Петър Стоянов български народни песни. „Повечето аранжименти съм ги писал в късните часове на нощта в стаята си в родния Бургас, докато бях 12. клас. „Драгиева чешма“ и „Девойко, мари, хубава“ се появиха в студентската ми квартира в София, когато не чертаех проекти за университета“, разказа той.
Максул е дума, която идва от родопския край и може да се преведе като собствена реколта. Избрах думата като символ на това, че с албума събираме нашата „реколта“, резултат на няколко години труд. А и исках да е дума, която не е често срещана в разговорния ни език, обясни Стоянов.
След „Максул“ идват и две нови песни - „Пустоно лудо и младо“ и „Стари дедо“. „Орендъ“ избират първата, защото е позната на слушателите. Клипът ѝ е анимация, направена от деца между 13- и 15-годишна възраст от курса по кино на „ДемократичноТО училище“. Процесът е отнел пет месеца, като са били заснети 11 234 кадъра. Всички 15 декора, както и фигурите за персонажите са изработени от децата. В клипа са показани и снимки от целия творчески процес. „Посланието на клипа насочва към важността на внимателното използване на сайтовете за запознанства в интернет, когато се комуникира с някой от другата страна, когото не виждаме“, каза Петър Стоянов. Той заяви, че учениците са се отнесли изключително сериозно и отговорно, като са сътворили много професионален видеоклип с невероятно усещане за детайл и цялостна кинематография.
За финансиране на записа и клипа на „Пустоно лудо и младо“ групата печели финансиране от Музикаутор. Първият албум финансират частично самите те, за втория също разчитат основно на личните си финанси.
Песента „Стари дедо“ създадохме буквално за месец и половина през декември и януари, посочи създателят на „Орендъ“ и допълни, че се захващат с песента, след като става популярна в социалните мрежи. Решават обаче да направят по-интересна и разнообразна версия. Стоянов поясни, че сам е направил клипа с различни ИИ (изкуствен интелект бел.ред.) платформи за генериране на изображения и видеа, създавайки модели върху снимки на български войници от началото на миналия век. Песента разказва за спомените на възрастен овчар от Пирин, който си припомня младините и своите бойни другари и революционери - Гоце Делчев и Яне Сандански. „Този образ е събирателен на много българи, които са участвали в революционните движения и борби през тези години, но остават някак си забравени и пренебрегнати от българското следосвобожденско общество. С тази песен и клип отдаваме почит към тези наши герои”, коментира той.
През 2022 г. „Орендъ“ вдъхват живот и на украинската народна песен „Ой на ливадата червена калина“ и обявяват финансова кампания за събиране на средства. „Събрахме скромна сума, която дарихме на СУОБ „Мати Украйна“. Радваме се, че дори с малко сме подпомогнали украинския народ в тази отвратителна война срещу тяхната държава, независимост, суверенитет и цялост”, каза Петър Стоянов.
„Мисля, че всеки артист сам трябва да определи за какво да бъде музиката му – нямам нищо против да бъде социално ангажирана, да бъде със силни послания или пък да бъде за забавление и разпускане, което също е вид послание“, отговори той на въпроса дали музиката на съвременните български групи трябва в по-голяма степен да бъде социално ангажирана. За Стоянов е редно артистите, като публични личности, да имат позиции за важните теми за обществото. Липсата на заявяване и отстояване на позиции от артистите, в страх да не се изгубят фенове, според него е признак на разглеждане на изкуството като бизнес, а не като себеизразяване.
Петър Стоянов смята, че и занапред ще продължи тенденцията да се използват български фолклорни мотиви в музиката. „Фолклорът ни дава основа, която е уникална за света”, каза той. Създателят на „Орендъ“ открои като една от основните мисии на групата вдъхването на нов живот на народните песни и представянето им пред младата аудитория по съвременен начин.