„И аз слязох“ е най-важната ми книга, казва Владимир Зарев за новия си роман

„И аз слязох“ е най-важната ми книга. В нея се опитах да предам целия мой духовен опит, който съм трупал в продължение на 50 години. Това казва Владимир Зарев за новия си роман. Премиерата е на 15 април в книжния център „Гринуич“, съобщават издателите от „Хермес“.
Събитието ще е с участието на Георги Каприев и Митко Новков.
„Аз непрекъснато съм разсъждавал върху това по каква причина темата за разпятието на Исус Христос продължава да вълнува хората 2000 години по-късно. По каква причина тази история има толкова трайно и необикновено присъствие в духовния живот на цялото човечество“, отбелязва авторът. 
По думите му една от причините да се вълнува от излизането на „И аз слязох“ е, че „ако Бог не реши нещо друго, това ще е последният ми роман“.
Владимир Зарев е роден през 1947 г. в София. Завършил е „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“. От 1972 г. работи в списанието за българска и световна литература „Съвременник“, а от 1988 г. е негов главен редактор. Зарев е автор на книгите „Денят на нетърпението“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“, „Лето 1850“, „Светове“, „Разруха“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Орлов мост“, „Чудовището“, „Объркани в свободата“ и др. Измежду романите му особено място заема епичната семейна сага „Битието“, „Изходът“, „Законът“. Действието в романите се открива през 1890 г. и завършва в наши дни. Трилогията е преведена на немски език и вече има няколко издания в Австрия и Германия. Той е носител на националните литературни награди „Иван Вазов“ и „Елин Пелин“. През 2017 г. е удостоен с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“, а през 2019 г. получава от президента орден „Стара планина“ – първа степен, за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. От 2021 г. Зарев е академик на БАН. През 2022 г. писателят е удостоен с награда „Перото" за цялостен принос към българския литературен контекст.
/ ГН