Според данните при екстремни температури и налягане, наблюдавани дълбоко в недрата им от външната част на Слънчевата система, съществува т.нар. квази-едноизмерно суперйонно състояние на въглероден хидрид. Наблюденията на изследователите Цун Лю и Роналд Коен са публикувани в изданието „Нейчър къмюникейшънс“.
Открити са повече от 6000 екзопланети. С нарастването на броя им астрономи, планетарни учени и изследователи, занимаващи се със Земята, преминават границите между дисциплините – комбинирайки наблюдения, експерименти и теория, за да определят и проучат факторите, като помагат да бъдат разбрани динамичните процеси, които ги формират, включително образуването на магнитни полета.
В резултат на това се повишава интересът към изучаването на процесите, протичащи дълбоко под повърхността на планетите и луните в нашата Слънчева система. Това може да допринесе за по-доброто разбиране на планетарната динамика и дори на възможностите за обитаемост на планети в по-отдалечени части на Вселената, казват учените.
Измерванията на плътността на Уран и Нептун показват, че недрата им съдържат междинни пластове от неконвенционални „горещи ледове“, които се намират под обвивките от водород и хелий и над скалистите им ядра. Смята се, че тези пластове са съставени от вода, метан и амоняк, но поради екстремните условия вероятно са възникнали непознати процеси.
Физичните процеси в тези зони с високо налягане и висока температура могат да доведат до възникването на необичайни състояния на материята. Затова теоретици и експериментатори се опитват да възпроизведат това, което би могло да се открие там, се казва в публикацията.
Използвайки високопроизводителни изчислителни системи и машинно обучение, Лю и Коен правят фундаментални квантовофизични симулации на въглероден хидрид в условия на налягане, вариращо от почти 5 милиона до почти 30 милиона пъти атмосферното налягане и при температури между 3740 и 5710 градуса по Целзий.
Апаратите им прогнозират появата на подредена шестоъгълна структура, в която водородните атоми се движат по спираловидни траектории, създавайки квази-едноизмерно суперйонно състояние.
Суперйонните материали се намират между твърдите и течните състояния – определени атоми остават подредени в кристална решетка, а други са подвижни.
„Тази нова фаза на въглерод–водород е особено впечатляваща, защото движението на атомите не е изцяло триизмерно“, обяснява Коен, цитиран в съобщението. „Вместо това водородът се движи предимно по ясно определени спираловидни траектории, вградени в подредена въглеродна структура.“
Тази посока на движението има важни последствия за начина, по който топлината и електричеството се движат през вътрешността на планетите. Подобно поведение би могло да повлияе на преразпределението на енергията във вътрешността, на електропроводимостта и вероятно на интерпретацията на образуването на магнитно поле в ледените гиганти, е мнението на експертите.
Техните открития разширяват и разбирането за поведението на прости съединения при екстремни условия. „Въглеродът и водородът са сред най-разпространените елементи в планетарните материали, но тяхното съвместно поведение при условията, характерни за планетите гиганти, все още не е напълно разбрано“, отбелязва Лю.