От министерството посочиха, че по време на срещата са били обсъдени въпроси от стратегическо значение за бъдещето на завода в Девня, който е сред най-големите производители на калцинирана сода в Европа.
В съобщението се посочва, че произведените от предприятието калцинирана сода (лека и тежка) и сода бикарбонат заемат съществен дял както в българската индустрия, така и на европейския пазар. Разговорът е бил фокусиран върху инвестиционните намерения на компанията, насочени към запазване на лидерската позиция на завода и гарантиране на неговата дългосрочна устойчивост.
Ръководството на компанията е представило планове за инвестиция в размер на около 20 милиона евро за изграждането на нов котел – ключова стъпка в процеса на декарбонизация на производството. От пресцентъра уточниха, че проектът е част от дългосрочна стратегия за модернизация и енергийна ефективност и е свързан с кандидатстване по Модернизационния фонд на ЕС с подкрепата на Европейската инвестиционна банка.
От министерството посочиха още, че представителите на компанията са потърсили съдействие от българската държава при подготовката и придвижването на проектното предложение, както и във връзка с предизвикателната пазарна среда.
Министър Трайков е подчертал стратегическата роля на предприятието за българската индустрия и е отбелязал наличието на установен механизъм за подкрепа на подобни инициативи. По думите му проектните предложения към Европейската комисия се подават два пъти годишно, като предварително се изготвя национална рамка.
От пресцентъра заявиха, че ще бъде оказано необходимото експертно съдействие за подготовката и успешното позициониране на инвестиционни проекти в рамките на Модернизационния фонд. От пресцентъра допълниха, че последователните инвестиции в технологично обновление и енергийна ефективност са ключови за повишаване на конкурентоспособността на индустрията в дългосрочен план.
БТА припомня, че миналият месец служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков участва в дискусия, посветена на нисковъглеродната индустрия като двигател на растежа и конкурентоспособността на българската икономика, на която изтъкна, че за българската индустрия „са необходими целенасочени политики за ускорена трансформация, включително електрификация, повишаване на енергийната ефективност и внедряване на нови технологии“, тъй като тя „остава силно енергоемка и въглеродно интензивна“.