Тектониката в западното Средиземноморие - около Гибралтар и Иберийския полуостров, е особено сложна и само частично разбрана. Това е така, защото Испания и Африка се сблъскват там, образувайки дъгообразна зона на субдукция – процес, при който една тектонска плоча се подпъхва под друга, известна като Гибралтарската дъга. Постепенното разширяване на Атлантическия океан също влияе върху геоложката структура на този регион. Заедно тези сили са причинили пресушаването на Средиземно море преди около шест милиона години.
„Досега не знаехме точно какви са границите на плочите в тази област и какви геодинамични процеси протичат там“, обяснява Асиер Мадариета от Университета на Страната на баските. Това се дължи на липсата на единни и точни данни. „Повечето точни данни за земетресения са налични едва от 1980 г., а точни сателитни данни - едва от 1999 г. Но геодинамичните промени се случват в продължение на милиони години“, казва изследователят.
За своето проучване Мадариета и колегите му са събрали и обединили GPS данни, каталози със сеизмични данни и данни от регионални и местни източници. Въз основа на тези показатели те са разработили модели с висока резолюция на регионални подземни деформации, тектонични напрежения и морфология на земната кора.
Резултатите за първи път предоставят по-ясна картина на тектоничната активност в югозападния край на нашия континент. „Вече можем по-добре да определим кои сектори се определят от сблъсъка между Евразия и Африка и кои все още са повлияни от движението на запад на Гибралтарската дъга“, обяснява Мадариета.
Kартографирането разкрива, че на запад от Гибралтарския проток Африканската и Евразийската тектонични плочи се сблъскват директно. „Това предава напрежения към югозападната част на Иберийския полуостров“, обяснява Мадариета. На изток от Гибралтарския проток, от друга страна, изтънен участък от земната кора действа като буфер: той се деформира и по този начин абсорбира част от напреженията, генерирани от дрейфа на Африка на север.
Заедно тези два фактора създават неравномерно разпределение на силите. В резултат на това югозападният край на Иберийския полуостров се измества на северозапад, докато североизточният край се движи леко на юг. Следователно целият полуостров се върти много бавно около оста си, констатират изследователите.
„Нашите данни потвърждават, че Иберийският полуостров се върти по посока на часовниковата стрелка“, съобщава Мадариета. Анализите потвърдиха и по-ранни проучвания, показващи, че Гибралтарската дъга продължава да се измества на запад към Атлантическия океан. В далечно бъдеще това може да доведе до образуването на Атлантическия огнен пръстен - нова граница на плочите на източния край на Атлантическия океан, смятат учените, допълват още от Scinexx.