Игнажден във фолклора се празнува като ден, който открива началото на нов период, разказа етнологът доц. Илия Недин

Във фолклора Игнажден се тачи като един ден, който открива нов период, каза за БТА етнологът и ръководител на катедра „Етнология и балканистика“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“ доц. Илия Недин. Този период е насочен към пожелатеност и прогностичност за една добра година и в семейството, и за реколтата, допълни той. 
Празникът се нарича още Полазов ден и се вярва, че според това кой е първият, който влезе в дома, по него се съди каква ще бъде годината. Цялата прогностичност осмисля по-нататъшните практики, които следват, защото точно този период е богат на обреди, посочи доц. Недин. Етнологът даде за пример и песен от репертоара на коледарите, в която се пее: „Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа“, което още показва, че празникът се свързва с начало на нов период. 
До този момент календарът беше изпълнен с дейностни ритуали, които имат по-скоро предпазен характер, тук са Вълчите дни, Мишкин ден и други, свързани с куп забрани какво не трябва да се прави, допълни етнологът. След празниците, посветени на Рождество Христово, в народните празници започват т. нар. „мръсни дни“ или „погани дни“. Във вярванията те продължават до Йордановден, а в този период излизат различни маскирани групи, особено в Западна България. 
„Навсякъде ги наричат „кукери“, но самата дума е регионално название на маскирана обредност, най-вече в Странджа, Тракия, Централна и Източна България. Те излизат на чист понеделник, тоест понеделника след Сирни Заговезни. Групата от персонажи е малко по-различна от тази в западните части на страната“, каза още доц. Недин. Тези обредни групи имат различни названия: станчинари, чаушите в Разлог, русалиите, които и до ден днешен се поддържат като традиция в Петрич, бабугери, мечкари, старци и други, допълни етнологът. 
Според преподавателя в ЮЗУ „Неофит Рилски“ върху фолклорните ритуали и практики е повлияло християнството, като ги определи като „фолклорно християнство“. Под тях „дреме“ един предхристиянски пласт, но самите носители на традициите го разбират като такова, каза доц. Недин и допълни, че тези неща присъстват в културата и съзнанието от различни периоди. 
Фолклорната култура е локална, но в същото време показва и единство, каза още доц. Недин и допълни, че различията са нормални. Днес се наблюдава известна унификация, което до известна степен се дължи на медии, посочи доц. Недин и даде за пример Трифон Зарезан и зарязването на лозите. Традициите да се избере цар на виното и други моменти от празника, обаче, не на всякъде са еднакви, тъй като има случаи в Разложко жените да зарязват лозята. При кукерите също се наблюдава унификация на името, макар и да има разлики в названията и в начина, по който се изпълняват тези зимни маскарадни обреди.