Иконописта не е професия, а призвание, каза пред БТА зографът и реставратор Андрей Крясков

Изчезващ занаят ли е зографството? Трябва ли да си вярващ, за да рисуваш икони? Как се открива пътят към храма? Отговорите на тези въпроси дава иконографът  реставратор Андрей Крясков в интервю за БТА. Поводът е днешният църковен празник, в който се почита на св. Пимен Зографски, а също се отбелязва и Денят на българския художник.
Църквата е път към спасението, казва Андрей Крясков. Той е роден в Тараклия, Молдова, и е на Христовата възраст 33 години. От 15 години насам се занимава с иконопис. През последната година реставрира иконостаса в най-голямата църква в Ямбол – централния храм „Св. Николай Чудотворец“, където разговаряме с него. Обновен е вече т. нар. царски ред с изображенията на Христос, Богородица и светците, както и иконите с евангелски сцени от горния ред.
Иконописта не е професия, а призвание, отбелязва Андрей Крясков. Брат му пък е свещеник – отец Георги, който от 2009 г. служи в църквата „Животоприемний източник“ в Свиленград. По-големият брат решава да поеме по пътя на вярата на 17-годишна възраст, напуска Молдова и идва в България, за да учи в Семинарията. След това и по-малкият го последва. Единият е първо поколение зограф, а другият – първо поколение духовник в рода си. 
„Като деца бяхме въцърковени от баба ни – просвещаваше ни, водеше ни на причастие, на изповед. Интересното е, че брат ми, още когато го доведе в храма, той влезе при отеца и хвана кадилницата. И това му беше призванието –да служи. А аз ходех около църквата и оглеждах стенописите, това ми беше интересно. Децата усещат най-добре пътя, който да извървят. Впоследствие навързваш нещата“, разказва иконописецът.
Завършва Софийската духовна семинария и иконопис, стенопис и реставрация в Богословския факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. За отличен успех е изпратен през 2012 г. да практикува в Атина при проф. Георгиос Кордис. Участва в редица проекти в България и чужбина в областта на църковната монументална живопис. Работил е в Солун, в Света гора, реставрирал е иконостаса в в българската църква „Св. св. Кирил и Методий“ в унгарската столица Будапеща.
Помни и първата си икона, докато я рисувал усетил благодат и умиление. Молитви и благодарност към Бога отправя всеки ден, включително и преди да започне да изписва или реставрира икона. „Трябва да се влезе в едно общение с образа, който ще се рисува. Тогава нещата се получават богоугодно. Иконописта е вид живопис, но църковните изкуства са много трудоемки, изискват много търпение и много познания“, споделя още зографът.
Вдъхновяват го майсторите от Тревненската школа. „В днешно време няма много зографи, може би, защото не е модерно, а със зографство навремето са се занимавали цели семейства и родове, допълва той: „Майката и бащата рисуват образите, децата подготвят боите, основите, позлатяват, с резба се занимават.  Днес виждаме в храмовете техните дела и следата, която са оставили в църковната живопис, в дърворезбата“.
„В наши дни е по-лесно, тъй като имаме вече готови бои. Не е нужно да изпичаме, да стриваме нещо и тепърва да правим боя или минерал“, казва Андрей Крясков. И припомня, защо не бива да се целуват иконите с устни с червило: „То е наситено с различни химикали, които пробиват живописния слой и се получават поражения – боята се обезцветява, дори има случаи да пробие до грунда. До големите икони има малки икони под стъкло, тях можем да целунем“.
Ямболският храм „Св. Николай Чудотворец“ притежава две много редки икони
Ямболският храм „Св. Николай Чудотворец“ притежава две много редки като изображение икони – „Сънят на Якова“ и „Христос Благият пастир“. На първата е изрисувана седящата на трон с младенеца Пресвета Богородица Всецарица и пророческия сън на Яков. Той вижда светата Божия майка с младенеца, Бог Отец и Бог Свети дух в цялото сияние, с пророците, които благовестяват идването на месията. На втората е изобразен Христос с агнеца върху раменете, от притчата за заблудената овца, която Той намира и спасява, като символ на заблудените души, които Христос търси да спаси, обяснява зографът.
В момента той завършва реставрацията на иконата „Сънят на Якова“. Изработена е някъде в средата на 19-и век, в стила на старата българска възрожденска иконопис. Авторът на иконата е неизвестен, има само датировка и имена на дарителите. Навремето зографите често не са оставяли инициали, поради скромността си. Явно е била дарена от сърцати хора, които са отбелязали някакво много важно събитие в техния живот – премеждие или преживяване, за спомен или за здраве. Тази икона се намира неслучайно на входа на църквата, за да посреща и изпраща хората, да могат да се помолят и да получат благословението ѝ, разказва още иконописецът.
Иконата беше доста поразена, с много пробиви в живописния слой. Направени са ретуши, нова позлата и украси в светите ореоли на младенеца и Божията майка, показва иконографът-реставратор. Вярва, че свети Николай Чудотворец го води и напътства в работата му. Възстановявал е икони в храма в град Николаево, област Стара Загора. След година го повикали в пловдивското село Николово да изпише параклис, а след още една – и в централния храм в Ямбол. Тогава вече осъзнах, че това не е случайност, а точно призив от свети Николай, допълва Андрей Крясков.