Иконостасът в църквата "Успение на Пресвета Богородица” в Пазарджик впечатлява със своето стилно съвършенство, каза Сергей Шербетов

Иконостасът в църквата "Успение на Пресвета Богородица” в Пазарджик, който е под егидата на ЮНЕСКО, впечатлява със своето стилно съвършенство, изящество и сложност на композицията, каза главният експерт към отдел "Образование и култура" в Община Пазарджик Сергей Шербетов при представянето на юлския брой на списание ЛИК на Българската телеграфна агенция, посветен на темата „България в ЮНЕСКО“,  в Националния пресклуб на БТА в Пазарджик.
Иконостасът, който е с размери 20,40 метра на около 6 метра,  е изработен от варено орехово дърво и е един от малкото подобни образци не само в България, но и на Балканския полуостров, като за неговото създаване е проведен конкурс между резбари от Самоковската и Дебърско-мияшката школа. Най-характерни за дърворезбата на иконостаса остават човешките изображения, представящи библейски и евангелски сцени. Общото му архитектонично решение,  многопластовата дърворезба, уникалното съчетание на геометрични, растителни и животински форми, в които са вплетени фигурални композиции, изобразяващи библейски сцени, са характерни за стиловите особености на Дебърско-мияшката школа, разказа още той.
Върху изработката на олтара са работили двамата братя Макрий и Негрия Фръчковски от Дебър, на най-вече те са дали идеята, а основната работа е свършил майстор Стефан от пазарджишкото село Церово. По това време те са работили и върху църквата “Св. Марина” в Пловдив и върху стенописите на джамията в Пазарджик. По-големият брат Макрия починал в Пазарджик и се счита, че е погребан в църквата. Иконите са изписани от добри майстори, като най-старата е от 1815 година, като три от тях рисувани от Станислав Доспевски, добави Шербетов.
Стенописите са рисувани по-късно, включително и от внука на майстора-зограф и резбар Макрия Фръчковски  - Анастас Христов, и от Господин Желязков - ученик на Репин, пренесъл в България духа на прочувствения романтизъм, характерен за руската църковна живопис. След обявяването на църквата за паметник на културата по иконостаса са извършвани консервационни работи, направено е укрепване на конструкцията на целия иконостас, разказа главният експерт от  отдел "Образование и култура" към Община Пазарджик.
Храмът "Успение на Пресвета Богородица” е най-голямата възрожденска църква в България, изградена със средства, събрани от българското население и с първия обществен заем от виенска банка. Храмът, който е построен през 1836 - 1837 година, се определя като шедьовър на самобитната българска строителна школа и образец на конструктивно съвършенство. Тя е архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение от 1964 година, завърши Шербетов.