„Политическият път на Георги Заркин е свързан с Враца. Като журналист във вестник „Земеделско знаме“ през 1963–1966 г., той се запознава и става близък приятел с генерал Иван Тодоров – Горуня. Именно тогава започва и неговата политическа дейност. След разкриването на опита за преврат Горуня е убит през 1965 г., а след това следват различни съдебни процеси, при които много бивши военни, включително Георги Заркин, са осъдени и вкарани в затвора“, разказа синът му. Лъчезар Заркин предостави на РИМ Враца позив-жалейка, написан от баща му по повод смъртта на Горуня.
Докато е в затвора, във връзка със събитията в Чехословакия през 1968 г. и нахлуването на силите на Варшавския договор, Георги Заркин пише остро протестно писмо и започва гладна стачка, продължила 28 дни. Последват още две присъди срещу него за антидемократична литература, и той остава в затвора. Там по-голямата част от времето прекарва в единична килия при строг режим. На решетката на прозореца е поставена продупчена ламарина, за да влиза въздух, но да не вижда светлина.
Георги Заркин е убит в Пазарджишкия затвор през 1977 г. Повод за смъртта му става световна среща на писатели, провеждана по това време в България. Тъй като участниците искали да се срещнат с български писатели-дисиденти, властите решили да заглушат Заркин, за да не стане известно на света какво се случва в България и българските затвори, обясни историкът Красимир Богданов, председател на КДК Враца. По щастлива случайност Георги Заркин успява да изнесе от затвора цялото си творчество, което по-късно неговият син публикува.
През 1990 г. Лъчезар Заркин започва дело за политическото убийство на баща си и други политически затворници. Процесът продължава десет години, като в разкриването на истината му помагат журналистката Маргарита Михнева, бившият вътрешен министър Богомил Бонев, тогавашният главен прокурор Иван Татарчев и други. „По време на съдебното следствие се натъквахме на изключителни извращения и престъпления. Намерих доктора, който е извършил аутопсията, и той разказа как е бил принуждаван да подписва фалшиви смъртни актове. Администрацията на затвора пък е използвала безплатен затворнически труд, за да изгради кооперациите, в които се живее и до ден днешен“, сподели Лъчезар Заркин.
Като резултат от този процес той издава книгата „Вулкан“. Първата част съдържа съдебното досие на Георги Заркин, а втората – оперативните разработки на Държавна сигурност срещу политическите му противници.