Има нужда от промяна в програмите по математика и от повече часове за упражнения, каза за БТА директорът на ИМИ чл.-кор. Петър Бойваленков

Има нужда от промяна в учебните програми по математика, от повече часове за упражнения по предмета и от инвестиции в учителите. Това каза в интервю за БТА член-кореспондент проф. д-р на математическите науки Петър Бойваленков, директор на Института по математика и информатика на Българската академия на науките (ИМИ–БАН).
По думите му "някои неща по математика трябва да се опростят, а други - да се усложнят, и не трябва всички програми да се променят". Ако има повече часове по математика, ще може да се отдели повече време и за упражнения на учениците. "Материалът е труден за учениците, защото се изисква да го усвояват за твърде кратко време. Това време не е достатъчно и за упражнения, и за теория", обясни професор Бойваленков.
"Съюзът на математиците в България и Институтът по математика и информатика на БАН подкрепят идеята за задължителен държавен зрелостен изпит по математика в 12-и клас. Необходимо е обаче да се направят съответни корекции в учебните програми по предмета и инвестиции в подготовката на учителите. Съвсем скоро ние в Съюза на математиците в България ще организираме дискусия по тези проблеми и ще предложим конкретни стъпки. Готвим и становище за изучаването на математика в училище“, допълни проф. Петър Бойваленков.
Коя е по-трудна за учениците - геометрията, или алгебрата?
"На някои ученици геометрията им е по-трудна, други се затрудняват повече с алгебрата. Важното е обаче да се научат да спазват правилата, защото в математиката най-бързо става ясно, че неспазването на правилата води до абсурди. Учениците трябва да се научат да мислят абстрактно и да спазват математическите правила, защото всичко това остава за цял живот", каза директорът на ИМИ-БАН.
Попитан защо в международното изследване PISA българските ученици се затрудняват в задачите, в които има приложения, свързани с живота - например как да се напълни с вода басейн или да се боядиса една стена, проф. Бойваленков отговори, че в нашите учебници и учебни помагала има достатъчно такива задачи, но в училище трябва повече да се наблегне на тях. Тук отново на преден план излиза липсата на часове.
"Задачите в международното изследване PISA не са трудни, не изискват някакво особено творчество, но учениците ни трябва да учат математиката заради абстрактното мислене, което ще им е много необходимо в живота", обясни член-кореспондент Бойваленков. "Когато един ученик се е научил да мисли абстрактно, той може да го прилага не само по математика, а и във всички други науки, включително и в хуманитарните. В тях също има правила, които учениците трябва да разберат и да спазват", добави той.
Математиката развива абстрактното мислене и моделирането, а изследването PISA е свързано основно с моделирането - да се види дадената ситуация в задачата, да се моделира и след това да се реши с математически инструменти. "Когато достигнат до математическите инструменти, нашите ученици са силни, но моделирането ги затруднява. Математическите инструменти са свързани, например, с решаването на уравнения или на неравенства", допълни проф. Бойваленков. 
Какво е бъдещето на математическите гимназии?
"В малките градове често няма достатъчно ученици, които да се обучават в математическите гимназии. В София има ученици за тези училища, но проблемът е, че няма достатъчно учители и сгради за математическите гимназии“, каза директорът на ИМИ-БАН. 
Той добави, че именно заради това са необходими инвестиции - в подготовката на учители по математика, в осигуряването на нови сгради за математически гимназии в големите градове. "Радваме се, че Министерството на образованието и науката (МОН) вижда необходимостта от инвестиции в учителите по математика и предвижда конкретни стъпки в тази посока".
"В ИМИ-БАН работим с учители по математика на най-високото ниво - подготовка за олимпиади. Приветстваме обявеното намерение от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев да се създаде национална програма за обучение на учителите по математика и имаме готовност да се включим в нея".
"Колеги от ИМИ-БАН вече над 50 години участват в подготовката и ръководството на националните ученически отбори по математика. Аз съм бил ръководител на националния ни отбор по математика пет години (от 2014 до 2018 г.)", каза член-кореспондент Петър Бойваленков. 
Няма голям математически център в света, в който да няма български преподаватели и изследователи
"Институтът по математика и информатика на БАН вече традиционно организира конференцията "Дни на математиката в София", като следващото й издание ще бъде през 2026 г. Няма голям математически център в света, в който да няма българи. Това се отнася най-вече за университетите в чужбина - в много от тях има българи, които са преподаватели и изследователи", подчерта проф. Бойваленков.
Той уточни, че ИМИ-БАН работи по много проекти, като голяма част от тях са спечелили финансиране от Фонд "Научни изследвания" към МОН. 
"Работим и по много международни проекти - с европейски и с американски институции за финансиране на научни изследвания, като основната ни задача е свързана с получаването на фундаментални резултати, но работим и по иновативни приложения на математиката и информатиката", каза директорът на ИМИ-БАН.
БТА припомня, че Българската академия на науките удостои през декември миналата година член-кореспондент Петър Бойваленков с Почетния знак "Марин Дринов" на лента. Тогавашният председател на БАН акад. Юлиан Ревалски връчи отличието на церемония, която се състоя в Академията. Почетният знак беше присъден на чл.-кор. Бойваленков за неговата научна, научно-организационна и експертна дейност. 
Член-кореспондент професор д-р на математическите науки Петър Бойваленков е директор на Института по математика и информатика на БАН от 2021 г. Той е един от най-уважаваните в България и в чужбина представители на българската школа по теория на кодирането, автор е на над 100 научни публикации.
Чл.-кор. Бойваленков е сред най-активните участници в подготовката на националния отбор за Международната олимпиада по математика. Заместник-председател е на Управителния съвет на Съюза на математиците в България. През 2024 г. Събранието на академиците оцени високо неговата научноизследователска, научно-административна, преподавателска и експертна дейност, и го избра за член-кореспондент на Българската академия на науките.