Имаме необходимост от промяна в Закона за предучилищното и училищното образование и тя е осъзната от години, каза депутатът Николай Денков

„Действително имаме необходимост от промяна в закона и тази необходимост е осъзната поне от няколко години," каза Николай Денков, народен представител от парламентарната група на ПП – ДБ. Той представи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование № 51-554-01-136 по време на заседанието на Комисията по демографската политика, децата и семейството.
Денков подчерта, че макар предложенията да са няколко на брой, те са изключително важни за бъдещето на образователната система. Депутатът обясни, че необходимостта от законодателни промени е назряла след десет години функциониране на действащия закон и изрази съжаление, че първоначално внесеният от Министерския съвет законопроект не отразява достатъчно предложенията от обществените консултации, което налага представянето на алтернативни решения.
„Наложи се да внесем нашите предложения, които в случая са няколко, но ги смятаме за достатъчно важни, за да настояваме, ако можете да бъдат включени в този законопроект," посочи Денков. Той подчерта, че предложенията са резултат от съвместна работа с колеги извън Народното събрание и представляват различен фокус от правителствения законопроект.
Първото предложение е свързано с допълнение към чл. 5 за регламентиране използването на изкуствен интелект в училищното образование. Денков предупреди, че темата е изключително актуална и критична за бъдещето на българското образование.
„Казвам съвсем отговорно, че ако България през следващата година не внедри използването на изкуствен интелект в образованието с технологичните си възможности, и ако не се подготвят учителите да използват тези средства за обучение на децата, България ще изостане отново изключително много," предупреди той. Народният представител посочи, че други държави вече са започнали този процес.
Второто предложение се отнася до промяна в чл. 11, ал. 3, където се уточнява мястото на религиите в образователната система. Денков обясни, че религията по същество е тип доктрина и методически е правилно да бъде поставена концептуално заедно с другите идеологии, доктрини и системи от възгледи. „Религията, със заслуженото уважение към нейната роля в историята, културата и живота, всъщност е тип доктрина, която е възникнала по определен начин и се развива по определен начин," каза той.
Третото предложение адресира проблема с липсата на ясна дефиниция за качеството на образованието. Денков подчерта, че без такава дефиниция няма възможност да се определят мерките за измерване на качеството.
„В момента, в който няма такава дефиниция, ние нямаме и възможност даже да дефинираме мерките, с които да измерваме това качество," каза той. Предложението предвижда свързване на оценките от националното външно оценяване с т.нар. оценка на добавената стойност, която да служи като основен стълб заедно с други показатели за оценка на качеството във всяко училище.
Четвъртото, макар и дискусионно предложение, се отнася до ограничаване мандатите на директорите в училищата. Според предложението, директорите не трябва да могат да изпълняват повече от два последователни мандата. „Един от основните проблеми, които се обсъждат в системата, е фиксирането на директорите доживот, което има своите последствия - някои положителни, но доста отрицателни," обясни Денков. Той посочи, че проблемът се задълбочава от предложените от Министерството промени, свързани със замяната на атестацията с годишна оценка, която дава възможности за субективност и възможност всеки учител да бъде уволнен в края на всяка учебна година след една отрицателна оценка.
Последното предложение въвежда ясна дефиниция на понятието „пропаганда": „Пропаганда е разпространяване на информация по предубеден или подвеждащ начин, за да се популяризира определена кауза или гледна точка, без да се основава на научното познание в дадената област," каза народният представител. Денков изрази необходимостта от тази дефиниция с факта, че след миналогодишните промени учителите са „буквално блокирани" да обсъждат каквато и да било тема извън учебния материал, тъй като всичко друго може да бъде определено като пропаганда.
„Предлагаме тази дефиниция, която поставя една разумна граница - всичко може да се обсъжда, стига да се основава на научното познание в дадената област," обясни той.
Денков завърши представянето си с акцент върху значимостта на възпитателната роля в образованието. Той подчерта, че всеки преподавател, който има дори малък опит, разбира, че не може да изпълнява възпитателната си мисия единствено чрез стриктно следване на каноните и параграфите в учебника.