На заседанието тя разказа, че от Министерството на образованието и науката (МОН) са възложили на специалист от Института за изследване на населението и човека към БАН да направи обзор на всички изследвания по света за влиянието на религията върху децата за последните 4-5 години. Подготвеният доклад е предаден в МОН.
Изводите от него са два. Първият е, че е положителна корелацията между конфесионалното обучение и ориентацията, разбирането, уменията в сферата на това какво са ценности и морал в поведението, развитие на толерантност, намаляване на агресията. Тоест, много по-голяма е ползата за всички тези, които са били в конфесионално обучение, каза проф. Христова.
Но, тук има много огромно „но“, изключително негативно влияе това обучение, ако преподавателят не си е свършил добре работата и е бил догматичен, посочи тя другият извод. Негативно е влиянието, ако преподавателят не е следвал приоритетите, които обществото е формулирало, ако не е успял да извлече от притчите, от историите, това, което е необходимо да извлече, за да бъде възпитателно и да бъде в съответствие с приоритетите на политиката, уточни тя. Проф. Христова допълни, че тогава пък децата развиват качества като липса на толерантност, увеличават агресията си, вътрешната готовност за агресия. Това подчертава ролята на преподавателя, ролята на методологията, ролята на държавата да знае какво точно трябва да се извлече и кой умее да го прави и да бъде обучаван и подготвен.
Затова проблемът е сложен, но в никакъв случай не трябва с мръсната вода да изхвърлим бебето, каза проф. Христова. Трябва да се запази тази хубава идея, но да имаме предвид къде е рискът и да обърнете специално внимание върху тази тема – за човека, който обучава и който влияе. Всички изследвания, които са свързани с това кой влияе върху публичното и въобще на социалното поведение на детето, сочат, училището по принцип не влияе. Влияе, ако си срещнал учителя, който успял да ти даде идеята, да те подкрепи, да те запали, да те мотивира към нещо, заключи проф. Антоанета Христова.
/АКМ