Импровизационната музика е като ходене по въже без обезопасителна мрежа, каза певицата от VSOP Антоанела Петрова

Импровизационната музика е като ходене по въже без обезопасителна мрежа – може и да се пребиеш, но в повечето случаи е вълнуващо самото преживяване. Това каза вокалистката на VSOP („Варна суинг оркестра проджект“) Антоанела Петрова преди изявата на формацията в рамките на втория международен джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец тази вечер.
Според нея красотата на импровизационната музика е в това, че тя се създава сега. „Това е един свободен полет. И когато довечера излезем пред публиката, ще я усетим, ще разберем какво тя обича и харесва и ще преценим много от нещата на момента. Нямаме готов отговор и това е най-красивото нещо“, коментира певицата.
На сцената заедно с нея ще се качат музикантите Нейчо Петров-Реджи (вокали), Страцимир Павлов (пиано), Борис Казаков (контрабас), Валери Ценков (барабани), Стоян Роянов-ЯЯ (кларинет и саксофон), Нейко Бодуров (тромпет и флюгелхорн) и Велислав Стоянов (тромбон).
„Суинг музиката и джаз музиката като цяло е музика на инвенцията, която лежи върху една музикална тема. Тъй като често, поне в съвремието, джаз музикантите са с класическо музикално образование, това е едно следващо ниво на владеене на музиката“, каза Нейчо Петров-Реджи. 
Той посочи, че джазът в основата си е вариация и импровизация върху дадена музикална тема. „Никой не знае какво представлява всъщност думата „джаз“. Аз дори съм се ровила в книги, които са от 70-те години, където се опитват да дадат определение на тази дума и всъщност първоначалната ѝ поява е със сексуален контекст. И първите употреби на тази дума са свързани със състояние за духа, състояние на всякакъв вид материя“, допълни Антоанела Петрова.
Според Страцимир Павлов от формацията музиката, изпълнявана от VSOP, предизвиква интереса предимно на младата публика. „Хубавото е, че една такава старинна музика, защото тя на практика е почти 100-годишна, привлича по-млади хора, които откриват в нея някаква красота“, каза той.
В продължение на откритата миналата година фестивална рубрика „Класика в джаза“, тази вечер на сцената в Боровец ще излезе и българо-германският сектет „Пресечни точки“. Формацията има за цел да представи симбиозата между музикалните светове на бароковата музика и джаза. 
Септетът е създаден по идея на виолончелистката Линда Манчева. В него участват още музикантите Смиляна Лозанова (цигулка), Юлиян Стоянов (цигулка), Евгения Бауер (виола), Даниеле Феббо (контрабас и бас китара), Илко Градев (акордеон) и Александър Андонов (перкусии).
Публиката на джаз фестивала „Д-р Емил Илиев“ ще чуе пиеси от джаз китариста Пат Матини в оригинални аранжименти на Румен Бояджиев-син и Константин Владигеров. Ще прозвучат още джаз произведения на Абдула Ибрахим в аранжимент на Георги Корназов. Репертоарът включва и авторски композиции и пиеси на Есперанса Спалдинг.
„Така наречената „класика“ едно време е била точно толкова популярна, колкото е джазът в наши дни. Дори е била по-популярна. Това се опитваме да покажем на публиката с „Пресечни точки“ – че бароковата музика всъщност е точно толкова перкусионна, забавна и интересна, колкото и самият джаз“, коментира цигуларката Смиляна Лозанова. 
Според Юлиян Стоянов джазът е съвременната класическа музика на нашето време. Цигуларят посочи, че това е най-комплицираната музика и представлява връх в боравенето с музикалните прийоми. „И до ден днешен в джаза имаш свободата да свириш грешни ноти. Това, от което ние, класическите музиканти, се пазим като дявол от тамян. Джаз музикантите имат свободата да излязат на сцената и да изразят това, което чувстват в момента“, допълни той. 
Във втората фестивална вечер пред публиката ще се поклони и певецът Васил Петров. С него на сцената ще са е квартетът на Йордан Тоновски (пиано), Христо Минчев (бас), Кристиан Желев (ударни) и Венелин Георгиев (саксофон).