Индивидуалните автори у нас всеки ден субсидират големите търговски телевизии, които използват творбите им без да плащат, каза Гади Орон

Индивидуалните автори у нас всеки ден субсидират големите търговски телевизии, които използват творбите им без да плащат. Нивото на защита на творците в България е много ниско в сравнение с останалите държави в Европейския съюз и съседните страни, като причините за това са две – неефективната правна рамка и липсата на прилагане на законите. Това каза генералният директор на Международната конфедерация на дружествата на автори и композитори (CISAC) Гади Орон, който представи международния опит и практиките в областта на защитата на авторските права в рамките на днешното заседание на Комисията по културата и медиите в Народното събрание.
Гади Орон припомни, че CISAC е създадена преди точно 100 г. и обединява почти 230 организации в 120 страни, сред които българските „Филмаутор“ и „Музикаутор“, и представлява пет милиона автори на музика, филми, телевизионни предавания, визуални изкуства, драматургия и литература. По думите му през миналата година членовете на конфедерацията по целия свят са събрали възнаграждения на стойност 15,5 милиарда евро.
„Ако гледаме ситуацията в България и сравним с тази в съседни държави, които са както членове на Европейския съюз (ЕС), така и нечленуващи в ЕС, виждаме огромна разлика, огромен проблем. Авторите тук не получават заплащане за неща, за които такова се дава в другите държави, в съседни държави, в другите страни членки на ЕС“, обясни Орон. Той даде пример със Сърбия, където се събират 2,5 пъти повече хонорари в сравнение с България, както и с Гърция и Румъния, където нивото на защита и заплащане е много високо.
Според ръководителя на CISAC решаването на проблема не е само за да се осигурят повече средства за творците, а е двигател за цялата креативна индустрия в България. „Има цикъл – събират се повече пари, има повече инвестиране в креативния сектор, повече активност, повече данъци. От една страна, включва възнаграждение за творците и след това се задейства целият процес по творчество, плащане на данъци, такси и това е двигателят на тази индустрия“, каза Орон.
Той очерта четири конкретни действия, които България трябва да предприеме. Като първа стъпка Гади Орон коментира възнагражденията за частно копиране.
„Този механизъм е част от законодателството на ЕС и предвижда компенсация за творците при копиране на произведения в домашни условия, като таксата се плаща от вносителите или производителите на носители“, каза Орон. Според него в България тези разпоредби не се прилагат на практика. „Изследването, което е направено тук от дружествата, оценява, че всяка година се губят между 5 и 7 милиона евро, защото разпоредбите в закона не се прилагат на практика“, посочи Орон и определи работата по настоящия законопроект като много добра възможност този проблем да бъде решен.
„Втората стъпка е утвърждаването на тарифите на дружествата“, каза Орон и допълни, че в България е изключително трудно да се установят тарифите, които организации като „Музикаутор“ и „Филмаутор“ събират от ползвателите на творби.
„Наистина не знам друга страна, в която да се водят дебати, да се обсъжда колко да се събират като тарифи и в крайна сметка да не се вземе решение, като липсата на решение остава в сила. Когато липсва такова решение, не се събират възнаграждения и разбира се продължава ползването на творбите, но те остават невъзнаградени“, каза директорът на CISAC.
Като пример той посочи кабелните препредавания, където тарифите за музика са определени преди 25 години и оттогава не са актуализирани. „Не мисля, че някой от нас сега ще се съгласи да получава същата заплата, която е имал през 2001 година“, коментира Орон и допълни, че при филмовите и телевизионните автори и режисьори ситуацията е още по-лоша, тъй като за тях изобщо няма тарифа. „Трябва да се завърши работата, която е започната, защото не е справедливо всеки ден индивидуалните автори да субсидират големите търговски телевизии, които използват работите им без да ги платят“, каза още Орон.
Третата стъпка според него касае публичното изпълнение на музика от общините. „Когато музика се изпълнява публично – на концерт, в ресторант, нощен клуб или на събитие, организирано от община, се дължат възнаграждения, припомни Орон и каза, че „от 265 общини в България много малко получават лиценз, за да изпълняват музика публично. Фактът, че общините не плащат, е нарушение на българското, европейското и международното право. Тези общини трябва да бъдат пример, трябва да плащат на творците и да зачитат правата им“, отбеляза Орон.
По думите му четвъртата стъпка касае използването на музика в сектор ХоРеКа и туризма. Орон определи като шокиращи данните за използването на музика в хотелите, заведенията и големите туристически обекти у нас. „Ако сравним данните за България с тези на други пазари, наистина те са шокиращи, защото едва 10 процента от представителите на сектор ХоРеКа са лицензирани. Това означава, че всички останали, които не са лицензирани, използват музика без разрешение и нарушават авторските права“, отбеляза генералният директор на CISAC. По думите му дружествата у нас се борят с този проблем и имат нужда от подкрепата на правителството, включително чрез обвързване с лицензирането в туризма.
Гади Орон посочи, че CISAC е готова да помогне на България за изготвянето на пътна карта с конкретни стъпки, включително чрез ангажиране на международен експерт или създаване на работна група, която да изготви препоръки.
Той припомни, че това е четвъртото му посещение в страната след визитите му през 2015 г., 2016 г. и 2019 г. Той изрази съболезнования за кончината на бившия министър на културата Вежди Рашидов, с когото се е срещнал през 2019 г.
Орон отбеляза, че след разговорите през 2019 г. относно наказателната отговорност на заведенията, които не плащат възнаграждения, законодателството е било подобрено и дружествата са започнали да събират повече средства.
„Знаем, че вие имате силата и можете да промените нещата за по-добро, така че се надявам следващия път, когато дойда тук, да празнуваме успеха и напредъка, вместо да повтарям същите четири точки“, каза в обобщение Гади Орон.
Председателят на Комисията по културата и медиите Антон Кутев благодари на Гади Орон и изрази надежда, че стабилността на управлението ще даде възможност за реални промени в областта на авторските права. Той отбеляза, че обществото има задължение към авторите, тъй като текущата ситуация не е справедлива към тях, като подчерта, че към авторските права се добавят и редица други въпроси като статута на артистите и възможностите им за пенсиониране. Кутев допълни, че очаква Министерството на културата да внесе законопроекта в най-скоро време.
Заместник-председателят на Комисията по културата и медиите Александра Стеркова благодари за повдигането на ключовите теми и посочи, че темата с тарифите се разисква от години, а България вече е била глобена заради тяхното неосигуряване. Стеркова допълни, че правителството и министърът на културата ще изпълнят ангажимента си до края на месеца да представят проект на Закон за авторските права и сродните им права, в който тези проблеми да бъдат адресирани.
Вяра Петрова от „Прогресивна България“ постави въпроса за изкуствения интелект (ИИ) и как технологичните компании, които печелят от използването на човешко творчество, могат да бъдат контролирани, така че авторите да не останат извън икономическата верига.
В своя отговор Гади Орон определи темата с изкуствения интелект като най-важния приоритет към днешна дата. Той посочи, че според неотдавнашно проучване в рамките на пет години четвърт от приходите на творците могат да бъдат повлияни от ИИ технологиите. Орон подчерта, че секторът настоява за три основни неща от компаниите, разработващи изкуствен интелект - лицензиране (използването на музика и произведения от ИИ компании задължително трябва да подлежи на предварително разрешение и лицензиране), заплащане (компаниите трябва да заплащат справедливо на творците за използването на техния труд) и прозрачност (ИИ компаниите трябва да бъдат напълно прозрачни относно това какви произведения използват в своите обучителни модели).
Директорът на CISAC отбеляза, че големите американски технологични компании избягват диалога и това води до сериозни битки, включително съдебни искове от европейски дружества като германския еквивалент на „Музикаутор“ срещу платформите за генериране на музика като „Суно“. В заключение той призова българските власти да гарантират със закон, че страната няма да се превърне в „безопасно убежище“, където тези компании могат да използват чужд труд безплатно и без санкции, като се спазват принципите на европейския Актуален акт за изкуствения интелект (AI Act).