Семинар на тема „Танцът като лекарство: от индивидуална интервенция към колективна практика“ (Dance as Medicine: From Individual Intervention to Collective Practice) ще се състои на 16 февруари от 17:00 ч. в зала „Зимна градина“ на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Събитието с лектор д-р Йоана Чолакова е част от проект „3D данни за културното наследство чрез триизмерна, автоматизирана, научнообоснована цифровизация“ и ще се проведе на английски език, съобщават домакините.
„През последните десетилетия танцът е все по-често изследван като терапевтична интервенция в медицинските и рехабилитационните изследвания. Значителен набор от доказателства демонстрира благоприятното въздействие на танцовите практики, вариращи от подобрения в психичното здраве – като повишаване на настроението, намаляване на депресивните симптоми и подобряване на качеството на живот – до подобряване на физическите функции, включително баланс и постурален контрол. Проучванията върху танцовите интервенции, като например при болестта на Паркинсон, илюстрират терапевтичната значимост на танца, като се съобщава за подобрения в походката, мобилността и баланса“, казват от ИЕФЕМ – БАН.
По думите им семинарът разглежда тази концептуална и методологична празнина, като разглежда прехода от танца като индивидуална терапия, базирана на доказателства, към колективно движение като потенциална област на здравно значими процеси. Той се фокусира върху традиционните групови танцови практики като структурирани, ритмични и социално вградени форми на движение, които предоставят ценен модел за изследване на това как колективната организация се свързва с координацията на двигателно и физиологично ниво. Вместо да предполага причинно-следствени връзки, целта е да се допринесе за по-цялостно и емпирично обосновано разбиране на груповите танцови практики в медицински и рехабилитационен контекст, посочват от екипа.
Интердисциплинарен екип от учени към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ – БАН) разработва система за 3D цифровизация на традиционното българско танцуване като част от нематериалното културно наследство. Проектът комбинира подходи от информационните технологии, етнохореологията, етномузикологията и медицината и се реализира с финансиране от Европейския съюз по Плана за възстановяване и устойчивост. Целта на проекта е създаването на цялостна система за 3D документиране на двигателни културни практики. Системата е базирана на Интернета на нещата (IoT) и включва инерционни сензори за улавяне на движението, както и сензори за едноканално ЕКГ.
/ВСР