Те не са опасни като мечките, но рядко предизвикват внимание или умиление. Мунтжакът на Рийвс, както също е известен видът, е малък но инвазивен, дошъл от Китай и Тайван. В някои части на Япония броят на животните става много голям. Щетите върху реколтата и екосистемата са значителни и съответните местни власти се стремят да изкоренят вида. Целта на пръв поглед изглежда далечна.
Едно от основните местообитания на мунтжака е Идзу Ошима, най-големият от островите Идзу, разположен на повече от 100 км югозападно от Токио, където популацията на мунтжака надвишава почти три пъти броя на около 7000-те жители.
"Изглеждат мили, но лаят им е стряскащ", казва мъж на около 40 години. "Те са шумни и ни събуждат през нощта. Често чувам за сблъсъци между мунтжаци и автомобили", добавя той.
Мунтжаците са високи около половин метър на ниво на рамото. Наричат ги още "лаещи елени" заради острите им характерни звуци. За първи път се появяват на острова като животни в зоологическа градина, но се смята, че около десетина от тях са избягали през ограда, която е била съборена от тайфун през 1970 г. Те подивяват и с високата си раждаемост се разпространяват бързо. Хранят се с растения.
Изненадани от пораженията, нанасяни от мунтжаците, властите започват да ги избиват през 2007 г. Напоследък инвестират 6,6 милиона щатски долара годишно за целта, като се използват дронове, с които да бъдат търсени.
Годишно се избиват около 1000 мунтжака, но заради голямата им раждаемост през 2019 г. на Идзу Ошима броят им е 19 500, докато през 2006 г. са били 4500.
Разпространението на мунтжаците предизвиква проблеми и на други места в Япония, като на п-в Босо близо до Токио, където броят им почти се е удвоил за 10 години до 71 500 през 2022 г. И там първите диви животни са избягали от зоопарк през 80-те години.